Sofiya Gecheva’s Reviews > Верният читател и минзухарът > Status Update

"А сега ето го и най-великия от всички романисти - как иначе да назовем автора на "Война и мир"? Дали и Толстой ще ни се стори неразбираем, труден, чуждоземец?(...)Или защото самата сила на нашето удоволствие е някак си измамна и ни кара да се питаме като Позднишев в "Кройцерова соната": "А защо да живеем?". Животът е обсебил Толстой, тъй както душата е обсебила Достоевски".

"... главният герой в руската литература е душата. Чувствителна и уязвима у Чехов, предразположена към безброй настроения и разстройства, у Достоевски тя има далеч по-голям дълбочина и всеобхватност... Вероятно поради това от англичанина се изисква такова голямо усилие, за да препрочете "Братя Карамазови" или пак "Бесове", за него "душата" е нещо далечно...Тя е объркана, разхвърляна, непокорна...

Изкуството обаче е първият лукс, от който обществото се отказва в тежки времена, и творецът е първият пожертван. (...)
Обществото е не само неговият платец, но и неговият покровител. Ако обаче настане време, когато покровителят е твърде зает с други дела или вниманието му е обсебено да критикува, тогава художникът ще трябва да работи във вакуум и изкуството му ще залинее, дори може да загине от липса на разбиране.

"За да прочетете една книга, както се полага, човек трябва да я чете така, сякаш сам я пише. Започнете не като сядате на съдийската скамейка, а като се изправите на подсъдимата заедно с престъпника. Бъдете негов съучастник и съдружник... Но сега, когато книгата е вече изчетена, читателят трябва да слезе от подсъдимата скамейка и да се качи на съдийската. Трябва да се откаже от ролята си на приятел и да стане съдник."