Raya Dimitrova’s Reviews > Солунският чудотворец > Status Update

Защо този народ го разяждаше тъмен недъг? Защо този, който събира най-светлите качества на племето и който е белязан да води към успех съдбините му, винаги трябва да падне, задушен от клеветата, завистта и омразата на своите люде?

И този човек бе живял, бе обичал, страдал, жадувал, бе копнял за земна слава и земни блага, бе изкачил върха на световната суета, бе изпил чашата на всички унижения и горчилки…

Калоян знаеше много добре, че всички усилия на едно храбро, но заобиколено с врагове племе ще бъдат винаги безплодни, щом зад гърба му не стои някой далечен, силен покровител. Тогава такъв силен покровитл можеше да бъде само папата

Очите на всички искряха от несдържано веселие.

Откъм гората лъхна ветрец - лек и кротък като ласка.

Бе дошъл, за да види с очите си мъката, която го изгаряше от толкова дни [...] Споменът за нея бе по-страшен от самата нея.

Иваница зърна едно създание с хубост, по-опасна от отрова и от мълния. Потрепера и сведе очи, поразен от властта, моята бог бе вложил в крехката длан на една жена.
.....
Руменина пламна по бузите и. Защо този млад варваринсмущаваше сърцети и? Каква чудна власт се криеше в тази надменна осанка, в тия враждебни очи, които я пронизваха тъй хладно и жестоко?

Чарът на Визанс проникваше в кръвта му като гибелна, измамна отрова. Напразно душата му се противеше в смъртни тръпки. Великият град бавно и неусетно го покоряваше.