Find & Share Quotes with Friends
Понякога се случва Quotes
Понякога се случва
by
Цветозар Цаков5 ratings, 4.20 average rating, 2 reviews
Понякога се случва Quotes
Showing 1-3 of 3
“Светове
През отворените щори на прозореца
виждам жилищен блок и небе,
нарязани на тънки ленти.
Ако ги разместя,
ще населя небето с хора,
а жилищата с облаци.
Сутрин ще свистят небесни кафеварки
в опит да събудят слънцето,
а вечер облаците ще очакват хороскопа си
в края на централната емисия.
Ако просто затворя щорите,
ще им дам свободата
сами да решат
как да подредят света.
Но какво би ми пукало за свят,
в който нямам пръст?”
― Понякога се случва
През отворените щори на прозореца
виждам жилищен блок и небе,
нарязани на тънки ленти.
Ако ги разместя,
ще населя небето с хора,
а жилищата с облаци.
Сутрин ще свистят небесни кафеварки
в опит да събудят слънцето,
а вечер облаците ще очакват хороскопа си
в края на централната емисия.
Ако просто затворя щорите,
ще им дам свободата
сами да решат
как да подредят света.
Но какво би ми пукало за свят,
в който нямам пръст?”
― Понякога се случва
“Има дни, в които забравям всички езици
и слушам хората наоколо
как ръмжат, бучат, съскат и се смеят.
Опитвам се да правя като тях и да разгадая
какво казвам в действителност.
После езиците се връщат и забравям
всичко научено.”
― Понякога се случва
и слушам хората наоколо
как ръмжат, бучат, съскат и се смеят.
Опитвам се да правя като тях и да разгадая
какво казвам в действителност.
После езиците се връщат и забравям
всичко научено.”
― Понякога се случва
“От дървото на детството
падаш като круша.
Вятърът грижовно те търкаля наоколо –
засилва те нанякъде и внезапно те завръща.
Короната ти пази сянка,
към която често изпитваш съмнения.
Корените чертаят граници,
с които сам да си заградиш държава.
От натъртеното те боли цял живот.
И именно тази болка
успива спомена за гниенето.”
― Понякога се случва
падаш като круша.
Вятърът грижовно те търкаля наоколо –
засилва те нанякъде и внезапно те завръща.
Короната ти пази сянка,
към която често изпитваш съмнения.
Корените чертаят граници,
с които сам да си заградиш държава.
От натъртеното те боли цял живот.
И именно тази болка
успива спомена за гниенето.”
― Понякога се случва
