Discover new books on Goodreads
See if your friends have read any of Цветозар Цаков's books
Цветозар Цаков
Born
Lovech, Bulgaria
“Светове
През отворените щори на прозореца
виждам жилищен блок и небе,
нарязани на тънки ленти.
Ако ги разместя,
ще населя небето с хора,
а жилищата с облаци.
Сутрин ще свистят небесни кафеварки
в опит да събудят слънцето,
а вечер облаците ще очакват хороскопа си
в края на централната емисия.
Ако просто затворя щорите,
ще им дам свободата
сами да решат
как да подредят света.
Но какво би ми пукало за свят,
в който нямам пръст?”
― Понякога се случва
През отворените щори на прозореца
виждам жилищен блок и небе,
нарязани на тънки ленти.
Ако ги разместя,
ще населя небето с хора,
а жилищата с облаци.
Сутрин ще свистят небесни кафеварки
в опит да събудят слънцето,
а вечер облаците ще очакват хороскопа си
в края на централната емисия.
Ако просто затворя щорите,
ще им дам свободата
сами да решат
как да подредят света.
Но какво би ми пукало за свят,
в който нямам пръст?”
― Понякога се случва
“Слисаният издател понечи да каже нещо, но мисълта му застина между два неосъществени електрически импулса и се сгромоляса във все по-разширяващата се бездна някъде из центровете за адекватност в съзнанието му.”
― Винилови души
― Винилови души
“Всяка сутрин ходеше на работа с метрото и всяка сутрин минаваше покрай просяка, седнал на земята до каменния парапет на входа на подлеза. И всеки път пускаше в картонената му кутийка по един лев. Не го правеше от доброта – ни най-малко. Просто не можеше да не пусне монетата. Ако не я пуснеше, не можеше да продължи пътя си, нещо в главата му не му даваше мира, а това беше последното нещо, което той желаеше. Беше пробвал няколко пъти да стисне очи и зъби и да притича бързо покрай просяка, но нито един път не му се получи докрай – всеки път се връщаше почти веднага, неизминал още и десет метра, бъркаше в джоба си и пускаше ядно монетата, а глухото ѝ издрънчаване в обичайно празната картонена кутийка му звучеше като детски присмех. В известен смисъл просякът за него беше пропускателен пункт към света навън – процеп, в който трябваше да пъхне монета, за да се отворят вратите и той да излезе от собствения си свят и да влезе в общия. Всяка сутрин минаваше през два такива пункта и всеки от тях му струваше по един лев. Само че вторият не го гледаше тъжно и не протягаше трепереща ръка към него. Освен това не миришеше лошо.
...”
― Винилови души
...”
― Винилови души
Is this you? Let us know. If not, help out and invite Цветозар to Goodreads.





