Резерватът / Чужденката Quotes

“Живеехме бедно. Често се карахме. Тенджерата, пълна с взаимното ни раздразнение, тихо къкреше на слаб огън ...
из "Резерватът”
― Сергей Довлатов, Резерватът / Чужденката

“Единственият почтен път е пътят на грешките, разочарованията и надеждите. Животът ни е даден, за да разкрием чрез собствения си опит границите на доброто и злото ... Няма други пътища ...”
― Сергей Довлатов, Резерватът / Чужденката

“Като всички лекомислени мъже аз не бях кой знае колко лош човек.”
― Sergei Dovlatov, Резерватът / Чужденката

“Господи, рекох си, тук всички са ненормални. Дори онези, които смятат другите за ненормални.”
― Sergei Dovlatov, Резерватът / Чужденката

“И чак тогава, Маруся го възнагради със звънлива, оглушителна плесница. Раздаде се звук, като че ли хиляда поклонници, да речем, на Адриано Челентано едновременно ръкопляскат.”
― Сергей Довлатов, Резерватът / Чужденката

“Америка разочаровала Караваев. Тук му липсвали съветската власт, марксизмът и репресивните органи. Караваев нямало срещу какво да се възправи.”
― Sergei Dovlatov, Резерватът / Чужденката

“Ще накараме лекарите и адвокатите да работят по цял ден. А обикновените хора ще слушат джаз, ще пушат марихуана и ще ухажват жените.”
― Sergei Dovlatov, Резерватът / Чужденката

“Вратовръзка с цвета на рухнала надежда.”
― Sergei Dovlatov, Резерватът / Чужденката

“Падам си по такива – непоправими, пропадащи, безпомощни и нахални.”
― Sergei Dovlatov, Резерватът / Чужденката

“Не аз напущам Русия! Русия ме напуща!...”
― Sergei Dovlatov, Резерватът / Чужденката

“Вера беше бледа, измъчена жена с тежки ръце. Свадлива, каквито са без изключение всички жени на алкохолици.
На лицето ѝ се беше отпечатал изразът на дълбока и окончателна скръб.”
― Sergei Dovlatov, Резерватът / Чужденката

“Кой знае защо, винаги ме хваща безпокойство, когато две жени останат насаме. Особено ако едната от тях е жена ми.”
― Sergei Dovlatov, Резерватът / Чужденката

“И така, заживях при Михал Иванич. Той пиеше непрекъснато, до забрава, парализа и бълнуване. Когато бълнуваше, само псуваше. А псуваше с онова чувство, с което някои възрастни, интелигентни хора тихичко пеят. Тоест пеят на себе си, без да очакват одобрение или протест.
Видях го трезвен два пъти.”
― Sergei Dovlatov, Резерватът / Чужденката

“- Ще се отвориш от туй вино… Чу ли, че излязло постановление? Всички пияници да се обесят с желязно въже!...
- Къде? – разсмя се Михал Иванич. – Желязото няма да стигне. Цялата ни металургия ще е срине…”
― Sergei Dovlatov, Резерватът / Чужденката

“Веднага се показа червена мутра, щедро украсена със сини очи.”
― Sergei Dovlatov, Резерватът / Чужденката