Гости от другия свят Quotes

“И разбрах колко нищожен, слаб и немощен може да бъде човекът. Осъзнах, че човешкият живот е само един миг, който може внезапно да свърши. А от друга страна, си помислих, че там, където не ти стигат силите, трябда да ти стига умът. Само че не винаги той помагаше.”
― Екатерина Томова, Гости от другия свят

“Усетиш ли веднъж на гърба си безкрайно тежкия, гигантски камък на несправедливостта, повече не вярваш, че има нещо по-голямо и по-силно от нея, което може да я победи.”
― Екатерина Томова, Гости от другия свят

“Отведнъж Мравокът литна, преодоля стените, издигна се във въздуха, надлетя врабчетата и се понесе в откритото зимно небе. Целият свят под него стана мравешки, а той се превърна в господар на пространството. Летя до насита, до зашеметяане. Ала колкото повече овладяваше пълната свобода и волност, толкова повече посърваше. Защото техните пространства се оказваха празни. Празни откъм нещата, с които Мравокът бе свързан, за които бе създаден. Тези пространства се подчиняваха на други закони, защото, летейки, не усещаш собственото си тегло, а нямаш във въздуха и място, което да е само твое.
И Мравокът се отказа да лети. Загуби желание. Лекотата му стана безинтересна и пожела отново да почувства тежестта си. Тогава започна да пада със страшна скорост, като камък.
Тупна на пода, натърти се, заболя го, но беше доволен, че е опитал. Защото опитът е по-важен от резултата.”
― Екатерина Томова, Гости от другия свят

“Защо трябваше човек достатъчно добре и непременно да се отрови от силикатите на живота, за да може да оцени някога естеството на всичко, което непременно го кара да си спомни какво е загубил - в една такава селска къща, изоставена и от мъртъвците. И когато нощният вятър блъсне комина, разлюлее стените и прочисти съзнанието, изведнъж виждаш върволицата от грешки в безкрайността, които пак ще повториш в същия ред, дори ако след единствения ти живот те очаква друг и друг, тъй като дяволите в човека са също толкова многобройни, колкото и ангелите. И едничката ти награда или удовлетворение е избистреното ти съзнание в такива моменти да обхванеш всичките ти грешки и инстиктивно да ги потретиш.”
― Екатерина Томова, Гости от другия свят

“Само сънят можеше да продължи пътищата, които животът прекъсва. Само сънят можеше да ме отведе по-далече от живота и смъртта. Отвъд това забутано в пущинаците село, отвъд тая тежка планина, която не помръдваше от хиляди години, исках да отида и да видя. Само сънят можеше да ме приближи към смъртта, за да науча какво има в нея, да ме отведе отвъд нея, да събере живите и мъртвите, да свали звездите на земята, а земята да качи на небето. Измислени ли бяха тия сънища или бяха някаква друга истина, която човек не можеше да понесе, когато е буден и се движи. Защо живееха в човека и какво искаха да му покажат. Свободата в тях беше толкова просторна и неспирна, че понякога можеше да се съжалява искрено, дето си се събудил.
Беше много хубаво, че все пак съществуваха. Толкова хубаво, като насън ...”
― Екатерина Томова, Гости от другия свят