Имаго Quotes

“Зависимостта от наркотиците не е болест, тя не е вирус и не дебне само отрепките. Наркоманията е ОСЪЗНАТ СИНДРОМ НА ЕМОЦИОНАЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ. Наркоманът не ловува психологическата еуфория, не преследва прилива на витална енергия, не търси химическа лумпенизация, за да твори престъпления. Той просто иска да изпълзи встрани от безличното общество на нормалните, търси скривалище от лицемерния маскарад на злободневието. Възпламенява чувствата в собственото си аз посредством грозни синтетични субстанции... И така емоции, предназначени за цял един живот, бясно изгарят само за няколко кратки години.”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“Човек обича само и единствено заради себе си. Обича, защото иска да обича, лети в блажения простор, защото иска да лети, и после страда ако желае да страда. Но отсреща няма човек. Там влюбеният намира само една представа, един идеал, една мечта. Човек е влюбен в мечтите си, защото само те носят спомена за онова, което наистина сме. Понякога един успява да олицетвори мечтите си в друг. Понякога се оказва, че не играе „single player”. Това не прави любовта по-малко първична или егоистична…”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“Някои казват, че слънцето ще се превърне в черна дупка, която ще погълне цялата слънчева система, ще я разгради на атомчета и ще я повърне някъде на злокобни газове… Виж… Колко много неща в живота на един човек могат да се превърнат в черни дупки… Любовта, болните амбиции, мечтите, с които си живял… Всичко, което те изпълва с живот, един ден може да ти го отнеме…”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“Ако заловиш едно диво животно и го бутнеш в клетка то умира, въпреки че е защитено и има храна в изобилие… Човек не би умрял. Човек обича живота твърде егоистично. Затова той се приспособява.”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“Тъжно ми е, защото съм твърде пиян, но отново не мога да вкуся от простичкото щастие, в което се давех без капчица алкохол тогава, преди, още, когато пламъкът на любовта в крехката детска душа не беше повяхнал, а всичко бе толкова истинско.”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“Чалгата не е любов! Тя е отблъскващ комерсиален кич! Свети Валентин не е идолът на влюбените, а богът на комерсиалните манипулатори, впили зъби в деградиралите човешки емоции!”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“Едно от многото първични явления в съвременна България е колкото грозното и просташко, толкова и поголовно зяпане на женски задници. Клишето за пословичната красота на българката безспорно е факт. Това обаче не е оправдание за онази малоумна, животинска отнесеност, която се чете в облещените очи на псевдомачовците, проследяващи жадно гъза на отдалечаващата се към бара сервитьорка или циците на приближаващата към ксерокса секретарка. В такива моменти първичният сексуален нагон сграбчва рецепторите посредством съзнанието, налагайки на емоциите да упражнят своя контрол върху въображението и така, макар и само за няколко секунди момчетата получава порция илюзорен полъх за секс. Глупаво естествено – обикновено става въпрос за нечии двадесетгодишни задни части. И все пак – гениално от страна на емоциите и въображението у човешкото същество. По този начин съзнанието си създава илюзорни хапки, притъпяващи сексуалния глад, постна салата, която засища алчните мъжки комплекси.”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“Студентски град разбива илюзиите на мечтателите. Превръща някои в романтични реалисти – онези, късметлиите. Други обладава грубо, а после захвърля мъртвите им духове в канавките на живота. Но той е добър приятел – истински и откровен. Не се опитва да крие деградацията, болката и обезобразения лик на обществото. Това го правят родителите. Студентски град показва дъното и има таланта да възпитава правилният поглед, улавящ първичната красота. Дали всички имат очи за това? Дали всички имат правилните емоции…”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“Студентски град разбива илюзиите на мечтателите. Превръща някои в романтични
реалисти – онези, късметлиите. Други обладава грубо, а после захвърля мъртвите им
духове в канавките на живота. Но той е добър приятел, истински и откровен. Не се
опитва да крие деградацията, болката и обезобразения лик на обществото. Това го
правят родителите. Студентски град показва дъното и има таланта да възпитава
правилния поглед, улавящ първичната красота. Дали всички имат очи за това? Дали
всички имат правилните емоции…”
― Plamen Chetelyazov, Имаго