Plamen Chetelyazov > Quotes

“For everyone has a destiny. A destiny not found in the pages of a hefty book; a destiny not found in heaven or in hell. No, our destinies are embedded in our bodies.”
― Plamen Chetelyazov, Flaws of Oblivion

“Зависимостта от наркотиците не е болест, тя не е вирус и не дебне само отрепките. Наркоманията е ОСЪЗНАТ СИНДРОМ НА ЕМОЦИОНАЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ. Наркоманът не ловува психологическата еуфория, не преследва прилива на витална енергия, не търси химическа лумпенизация, за да твори престъпления. Той просто иска да изпълзи встрани от безличното общество на нормалните, търси скривалище от лицемерния маскарад на злободневието. Възпламенява чувствата в собственото си аз посредством грозни синтетични субстанции... И така емоции, предназначени за цял един живот, бясно изгарят само за няколко кратки години.”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“Изсъхналите листа са красиви, но мъртви. Те гният, превръщат се в храна за растенията, които раждат нови листа. Но те са други, а не същите листа. Жива материя, погълнала органичната енергия на умрялата.
Животът се грижи за масата, а личността не е приоритет. Дори и да има Господ, той със сигурност не се отчита само на един човек. Тогава Бог определено не чака и да му се отчитат поединично.
Човек се преражда като енергия, не като личност и съзнание. Това, което усещам в момента, е само тук, сега и за мен. "После" няма да съществува никога. Тогава длъжен ли съм да бъда отговорен? Не е ли по-правилно да бъда алчен егоист? Ако наистина няма съд след смъртта... Тогава страхът изчезва, моралът се обезсмисля, доброто губи илюзорната си стойност. Светците се превръщат в глупаци, дебили, посмешище за алкохолици като мен, пелтечещ неразбираемо в бълбукащите канавки на живота.
Човек не може да бъде пълноценен за себе си приживе. Човек спира да бъде след смъртта. В човека няма никакъв смисъл, а кръговратът е по-алчен дори и от нас.
Страх или щастие...
Възпитание или порив...
Първична глупост или суетно самоунищожение...”
― Plamen Chetelyazov, Параноя

“Някои казват, че слънцето ще се превърне в черна дупка, която ще погълне цялата слънчева система, ще я разгради на атомчета и ще я повърне някъде на злокобни газове… Виж… Колко много неща в живота на един човек могат да се превърнат в черни дупки… Любовта, болните амбиции, мечтите, с които си живял… Всичко, което те изпълва с живот, един ден може да ти го отнеме…”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“Most people are dependent on legal drugs but this is somehow not an obstacle to seeing an enemy in every underground addict.”
― Plamen Chetelyazov, Flaws of Oblivion

“Dependence on drugs is not a disease, it is not a virus, it is not something that stalks only the dregs of society. Drug addiction is REALIZED EMOTIONAL DEFICIENCY SYNDROME.”
― Plamen Chetelyazov, Flaws of Oblivion

“За науката няма задачи без решение. Тези задачи не съществуват. Човек съществува, значи, според науката той е задача с решение. Условието й са човешките гени, а решението е човешката съдба”
― Plamen Chetelyazov, Параноя

“The junkie ignites his feelings with ugly synthetic substances, and the emotions that were meant to last for a lifetime burn away in full force in a couple of short years.”
― Plamen Chetelyazov, Flaws of Oblivion

“Usually it`s like this: I sit down and drink with the idea of clarifying just where I am going with my life, and then, after a while, I am unable even to stand on my feet”
― Plamen Chetelyazov, Flaws of Oblivion

“Минало не съществува. То е изчезнало, пропаднало в бездната на безвъзвратното. Бъдещето не съществува. То се заражда в безкрайните вероятности, но не е истина, докато не узрее и не бъде обрулено от вятъра на реалността. Тогава ние сме същества, които съществуват само и единствено в настоящето. А какво представлява настоящето? Миг, застинал между безвъзвратното и безкрайните вероятности.”
― Plamen Chetelyazov, Параноя

“Човек обича само и единствено заради себе си. Обича, защото иска да обича, лети в блажения простор, защото иска да лети, и после страда ако желае да страда. Но отсреща няма човек. Там влюбеният намира само една представа, един идеал, една мечта. Човек е влюбен в мечтите си, защото само те носят спомена за онова, което наистина сме. Понякога един успява да олицетвори мечтите си в друг. Понякога се оказва, че не играе „single player”. Това не прави любовта по-малко първична или егоистична…”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“The earliest childhood memories are woven by shadows. And some of these shadows are woven from fire.”
― Plamen Chetelyazov, Flaws of Oblivion

“Това е песента на живота и тя не е нито добра, нито лоша. Край нея се сипят кървавите сълзи на мъката, напояващи почвата, от която ще се родят малки късчета щастие.”
― Plamen Chetelyazov, Параноя

“Genetics determine whether we get fuck-all or fuck; whether the party doors are opened or closed in our faces.”
― Plamen Chetelyazov, Flaws of Oblivion

“Едно от многото първични явления в съвременна България е колкото грозното и просташко, толкова и поголовно зяпане на женски задници. Клишето за пословичната красота на българката безспорно е факт. Това обаче не е оправдание за онази малоумна, животинска отнесеност, която се чете в облещените очи на псевдомачовците, проследяващи жадно гъза на отдалечаващата се към бара сервитьорка или циците на приближаващата към ксерокса секретарка. В такива моменти първичният сексуален нагон сграбчва рецепторите посредством съзнанието, налагайки на емоциите да упражнят своя контрол върху въображението и така, макар и само за няколко секунди момчетата получава порция илюзорен полъх за секс. Глупаво естествено – обикновено става въпрос за нечии двадесетгодишни задни части. И все пак – гениално от страна на емоциите и въображението у човешкото същество. По този начин съзнанието си създава илюзорни хапки, притъпяващи сексуалния глад, постна салата, която засища алчните мъжки комплекси.”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“Ако заловиш едно диво животно и го бутнеш в клетка то умира, въпреки че е защитено и има храна в изобилие… Човек не би умрял. Човек обича живота твърде егоистично. Затова той се приспособява.”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“Тъжно ми е, защото съм твърде пиян, но отново не мога да вкуся от простичкото щастие, в което се давех без капчица алкохол тогава, преди, още, когато пламъкът на любовта в крехката детска душа не беше повяхнал, а всичко бе толкова истинско.”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“I am going to add a cold beer. Why not a bottle of whiskey? Because my story is cheap and cannot afford such props. Goddamn, even my imagination is not wealthy enough to order a bottle of Jack!”
― Plamen Chetelyazov, Flaws of Oblivion

“Чалгата не е любов! Тя е отблъскващ комерсиален кич! Свети Валентин не е идолът на влюбените, а богът на комерсиалните манипулатори, впили зъби в деградиралите човешки емоции!”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“Fear or happiness... Parenting or impulse... Primitive stupidity or vain self-destruction...”
― Plamen Chetelyazov, Flaws of Oblivion

“Студентски град разбива илюзиите на мечтателите. Превръща някои в романтични
реалисти – онези, късметлиите. Други обладава грубо, а после захвърля мъртвите им
духове в канавките на живота. Но той е добър приятел, истински и откровен. Не се
опитва да крие деградацията, болката и обезобразения лик на обществото. Това го
правят родителите. Студентски град показва дъното и има таланта да възпитава
правилния поглед, улавящ първичната красота. Дали всички имат очи за това? Дали
всички имат правилните емоции…”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“Рухвам. Проснат съм в студения сняг. Не усещам пръстите на замръзналите си ръце. Не усещам краката си. Всичко, което е усет, всичко е болка. Болка, която бавно заглъхва с тихо туптене. Очите ми са насълзени от студа на снега и вятъра. Взорът на съзнанието ми обаче е кристално ясен. Мога да стана. Мога да преброя до две или три и да продължа да се боря, обаче не искам. Ето го краят. Той идва като нежна дрямка и аз ще заспя, без да се будя. Очите се премрежват и за секунда застивам на ръба между болката на борбата и спокойствието на съня. И точно тогава инстинктите ме сграбчват и ме вдигат на треперещите крака. Продължавам да пъпля напред, но вече без сили, без сам да се боря. Човекът, инстинктът на човешката ми природа... Той не иска да умира сега. Той ме води напред, а аз само го следвам, изпаднал в адреналиновия транс, който болезнено ври в мускулите. Нямам представа за времето, нито за себе си, нито за живота, който се боря да съхраня.”
― Plamen Chetelyazov, Параноя

“The person in love finds only a dream, a notion, an ideal. You fall in love with nothing but your own dreams—the only carriers of your true longings. Sometimes you manage to personify your dreams in another. Sometimes it’s not a single-player game. This doesn’t make love any less primal or selfish.”
― Plamen Chetelyazov, Flaws of Oblivion

“разум означава уникална дарба да изпитваме и осъзнаваме чувства и емоции, породени от първичните инстинкти, осъществявайки контрол върху действията си с адекватни и рационални разсъждения”
― Plamen Chetelyazov, Параноя

“Нашата реалност е малко, огрято от светлината на ограничените възприятия, островче, на което се тълпим. Късче илюзия, черно-бял кадър от хаоса, носител на вселенския смисъл. Фрейм, съществуване отвъд, от което ни дебне лудостта. Тя е пазачът, стоящ пред нашето съзнание, пред нашата реалност, пред нашите възможности и неограниченото цяло. То не е за нас. То е немислимо, непонятно. Няма смисъл така, както ние възприемаме смисъла, нито форма така, както ние възприемаме формата.
И аз съм стъпил на острова, огряван от светлината на единственото, в което успяваме да вложим илюзорния смисъл. Стоя на ръба, а всички останали хора се гъчкат, борейки се за глътка от човешкия смисъл. В тази борба аз не намирам нито цел, нито утеха и затова скоро ще бъда избутан навън, отвъд ръба - там, където ще потанцувам с лудостта, преди нищожеството ми да се разтвори в непредставимото всичко.”
― Plamen Chetelyazov, Параноя

“I have dedicated my life to a doomed struggle against reality and the things that cannot be otherwise”
― Plamen Chetelyazov, Flaws of Oblivion

“Студентски град разбива илюзиите на мечтателите. Превръща някои в романтични реалисти – онези, късметлиите. Други обладава грубо, а после захвърля мъртвите им духове в канавките на живота. Но той е добър приятел – истински и откровен. Не се опитва да крие деградацията, болката и обезобразения лик на обществото. Това го правят родителите. Студентски град показва дъното и има таланта да възпитава правилният поглед, улавящ първичната красота. Дали всички имат очи за това? Дали всички имат правилните емоции…”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“Маркетингът е насочен към първичните нагони на човешката природа, като се стреми да ги докосне и да се плъзне по тях към човешкото съзнание и портфейл.”
― Plamen Chetelyazov, Параноя