Параноя Quotes

“За науката няма задачи без решение. Тези задачи не съществуват. Човек съществува, значи, според науката той е задача с решение. Условието й са човешките гени, а решението е човешката съдба”
― Plamen Chetelyazov, Параноя

“Изсъхналите листа са красиви, но мъртви. Те гният, превръщат се в храна за растенията, които раждат нови листа. Но те са други, а не същите листа. Жива материя, погълнала органичната енергия на умрялата.
Животът се грижи за масата, а личността не е приоритет. Дори и да има Господ, той със сигурност не се отчита само на един човек. Тогава Бог определено не чака и да му се отчитат поединично.
Човек се преражда като енергия, не като личност и съзнание. Това, което усещам в момента, е само тук, сега и за мен. "После" няма да съществува никога. Тогава длъжен ли съм да бъда отговорен? Не е ли по-правилно да бъда алчен егоист? Ако наистина няма съд след смъртта... Тогава страхът изчезва, моралът се обезсмисля, доброто губи илюзорната си стойност. Светците се превръщат в глупаци, дебили, посмешище за алкохолици като мен, пелтечещ неразбираемо в бълбукащите канавки на живота.
Човек не може да бъде пълноценен за себе си приживе. Човек спира да бъде след смъртта. В човека няма никакъв смисъл, а кръговратът е по-алчен дори и от нас.
Страх или щастие...
Възпитание или порив...
Първична глупост или суетно самоунищожение...”
― Plamen Chetelyazov, Параноя

“Минало не съществува. То е изчезнало, пропаднало в бездната на безвъзвратното. Бъдещето не съществува. То се заражда в безкрайните вероятности, но не е истина, докато не узрее и не бъде обрулено от вятъра на реалността. Тогава ние сме същества, които съществуват само и единствено в настоящето. А какво представлява настоящето? Миг, застинал между безвъзвратното и безкрайните вероятности.”
― Plamen Chetelyazov, Параноя

“Това е песента на живота и тя не е нито добра, нито лоша. Край нея се сипят кървавите сълзи на мъката, напояващи почвата, от която ще се родят малки късчета щастие.”
― Plamen Chetelyazov, Параноя

“Рухвам. Проснат съм в студения сняг. Не усещам пръстите на замръзналите си ръце. Не усещам краката си. Всичко, което е усет, всичко е болка. Болка, която бавно заглъхва с тихо туптене. Очите ми са насълзени от студа на снега и вятъра. Взорът на съзнанието ми обаче е кристално ясен. Мога да стана. Мога да преброя до две или три и да продължа да се боря, обаче не искам. Ето го краят. Той идва като нежна дрямка и аз ще заспя, без да се будя. Очите се премрежват и за секунда застивам на ръба между болката на борбата и спокойствието на съня. И точно тогава инстинктите ме сграбчват и ме вдигат на треперещите крака. Продължавам да пъпля напред, но вече без сили, без сам да се боря. Човекът, инстинктът на човешката ми природа... Той не иска да умира сега. Той ме води напред, а аз само го следвам, изпаднал в адреналиновия транс, който болезнено ври в мускулите. Нямам представа за времето, нито за себе си, нито за живота, който се боря да съхраня.”
― Plamen Chetelyazov, Параноя

“Нашата реалност е малко, огрято от светлината на ограничените възприятия, островче, на което се тълпим. Късче илюзия, черно-бял кадър от хаоса, носител на вселенския смисъл. Фрейм, съществуване отвъд, от което ни дебне лудостта. Тя е пазачът, стоящ пред нашето съзнание, пред нашата реалност, пред нашите възможности и неограниченото цяло. То не е за нас. То е немислимо, непонятно. Няма смисъл така, както ние възприемаме смисъла, нито форма така, както ние възприемаме формата.
И аз съм стъпил на острова, огряван от светлината на единственото, в което успяваме да вложим илюзорния смисъл. Стоя на ръба, а всички останали хора се гъчкат, борейки се за глътка от човешкия смисъл. В тази борба аз не намирам нито цел, нито утеха и затова скоро ще бъда избутан навън, отвъд ръба - там, където ще потанцувам с лудостта, преди нищожеството ми да се разтвори в непредставимото всичко.”
― Plamen Chetelyazov, Параноя

“Маркетингът е насочен към първичните нагони на човешката природа, като се стреми да ги докосне и да се плъзне по тях към човешкото съзнание и портфейл.”
― Plamen Chetelyazov, Параноя

“разум означава уникална дарба да изпитваме и осъзнаваме чувства и емоции, породени от първичните инстинкти, осъществявайки контрол върху действията си с адекватни и рационални разсъждения”
― Plamen Chetelyazov, Параноя