човекът Quotes

“Има тайни, които не позволяват да се разкаже за тях. Нощем в постелите си умират хора, стискат ръцете на призрачни изповедници и ги гледат състрадателно в очите - умират с отчаяние в сърцето и със спазми в гърлото от чудовищни тайни, които сами не позволяват на бъдат разбулени. Понякога, уви, човешката съвест се нагърбва с претоварено от ужас бреме, което може да се смъкне само в гроба. Така същността на всички тези престъпления остава неразкрита.”
― Едгар Алан По, Разкази с неочакван край

“Всяко земно същество си е достатъчно. Само ти, човече, все не си достигаш.”
― Blaga Dimitrova, Черна котка в тунела: загадки догадки

“Рухвам. Проснат съм в студения сняг. Не усещам пръстите на замръзналите си ръце. Не усещам краката си. Всичко, което е усет, всичко е болка. Болка, която бавно заглъхва с тихо туптене. Очите ми са насълзени от студа на снега и вятъра. Взорът на съзнанието ми обаче е кристално ясен. Мога да стана. Мога да преброя до две или три и да продължа да се боря, обаче не искам. Ето го краят. Той идва като нежна дрямка и аз ще заспя, без да се будя. Очите се премрежват и за секунда застивам на ръба между болката на борбата и спокойствието на съня. И точно тогава инстинктите ме сграбчват и ме вдигат на треперещите крака. Продължавам да пъпля напред, но вече без сили, без сам да се боря. Човекът, инстинктът на човешката ми природа... Той не иска да умира сега. Той ме води напред, а аз само го следвам, изпаднал в адреналиновия транс, който болезнено ври в мускулите. Нямам представа за времето, нито за себе си, нито за живота, който се боря да съхраня.”
― Plamen Chetelyazov, Параноя