Изтръгнато от живота – моя и вашия Quotes

“Будиш се посред нощ, обезумял, потен, без дъх и с мътна мисъл, успокоиш се и отново потъваш, и така по няколко пъти идваш на себе си, без сам да знаеш кой от тези аз си наистина ти.
Напразно се мъчиш да събереш дребните късчета на този разбит свят и отново да съставиш някаква реалност, в която може да се живее. Всичко, което е факт, личност, дата - е непоносимо, а дъхът и почвата под краката изчезват от хаоса. Няма те- изобщо. За какво да се заловиш, къде да се притаиш? Как да надмогнеш мига, в който вече си започнал да живееш, без той да бъде последният?”
― Ivo Andrić, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Ако слънцето на родния край напусне човека, кой ще му свети по пътя на връщане.”
― Ivo Andrić, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Само активните хора с тяхната борбеност и дързост движат живота напред, но само пасивните и тяхното търпение и доброта го правят възможен и поносим.”
― Ivo Andrić, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Когато дойде време за завръщане, подреди нещата си в неголям куфар; всичко онова, което носиш винаги със себе си, за да ти послужи в обичания живот. Не се бой от онова, което там някъде те чака, и не съжалявай много за това, което оставяш тук, на морския бряг, защото той и без това не е твой постоянен покрив. Но като невидим багаж, без тегло и без обем, вземи късче от небето между клоните на пиниите, терасата с трите колони и каменната маса със зелени росни смокини, чаша гроздова ракия, къшей топъл хляб и добродушния нож край него. Към това сами ще се принадят клонка розмарин, две-три лаврови листа, стръкче ангелика и малко морска сол, от която се беше задавил при последното си къпане.
Нека това бъде споменът, който ще те придружава дни или месеци, докато не дойде време да отстъпи без капка съжаление мястото си на друг спомен за някой нов, различен свят.”
― Ivo Andrić, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Трябва да живеем заедно, съзнавайки етическите, етническите, историческите, литературните разлики. Историята показва, че никой не може да живее сам, затова трябва да живеем заедно... Не бива да забравяме, че и ние, и гърците, и българите сме един малък свят, варим се в казана, над който са се надвесили големите в очакване на своя залък...”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Странно колко мъничко е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно - колко често точно това мъничко ни липсва.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Толкова много са нещата от живота, от които сме се страхували. А не е трябвало. Трябвало е да живеем.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“...скуката полека се превръща в пустиня.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Тишина, която изглежда бездънна, и време, сякаш е безкрайно.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Мълчанията са дълги, хладни и абсолютни, а когато ги прекъснат, това е някак рязко и неестествено.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“В огнището - повече пепел, отколкото огън.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Не се боя от хората, а от нечовешкото у тях.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Трябва да се види много, за да се съгледа всичко.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Всички човешки движения са породени от необходимостта за нападение и отбрана. Нападението или отбраната, макар и в повечето случаи забравени, са основните истински и единствени причини и двигатели.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Повече благодарен, отколкото добър, по-скоро сърдечен, отколкото фин.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Накрая всичко, в което този наш живот намира израз - мисли, усилия, погледи, усмивки, думи, въздишки - всичко се стреми към отсрещния бряг, към който се насочва като цел и на който получава истинския си смисъл. И всичко това има какво да преодолее и да премине нещо: недоволство, смърт или безсмислие. Защото всичко е преход, мост, чиито краища се губят в безконечното, и спрямо него всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, на отвъдната страна.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“И така, навсякъде по света, накъдето моята мисъл се запъти или спре, тя среща верни и безмълвни мостове като израз наувяхващото и вечно неудовлетворено човешко желание да свърже, да помири и спои всичко, което изникне пред нашия дух, очи и нозе, за да няма разделения, конфликти и раздели.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“И най-сетне, изведнъж, кристалночист и светъл, пред очите ми изплува хоризонтът и аз занемявам пред красотата му. И така е най-добре. Не продумваш нищо, дори у себе си. Всеки възторг трябва да остане за по-малките, за по-малко невероятните красоти.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Защото разочарованието и болката отвеждат мисълта в миналото.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Борбата продължи през цялата зима и пролет. ( Беше някаква зла и прохладна пролет, та не даваше на лятото да грейне.) А с настъпването на май Юсуф излезе от изгнанието като победител. И животът продължи, лъскав, спокоен, монотонен. Но след онези зимни месеци, когато промеждутъкът между живота и смъртта, между славата и падението не бе дори колкото острието на ножа, у победителя везир остана нещо смирено и умислено. Онова неизразимо нещо, което изкусните и напатили се хора пазят у себе си като тайно благо и което само понякога неосъзнато се отразява в поглед, движение и дума.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Спокоен е светът, такъв какъвто го виждам в този момент. Безброй недовършени движения и непрочетени докрай жестове и зачатъци потънаха за миг в тъмната линия, в която двете стрелки се покриват. Спокойно и неподвижно е всичко около мен; сградите, растителността и предметите, освободени от сянката си, не се стремят наникъде и не казват нищо. В тази неосъзната, моментна самоизмама аз простирам това спокойствие върху целия свят като една от онези илюзии, които са истина само в един миг.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Най-добре знаят да говорят хората, които умеят да мълчат.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия