Иво Андрич > Quotes

“Но още на другия ден всичко е по старому, защото вишеградчани не обичат да помнят злото и не държат да имат грижи предварително.”
― Иво Андрич, The Bridge on the Drina

“Защо тая постоянна нужда на чужденците да градят и разграждат, да копаят и зидат, да правят и преправят, тоя вечен техен стремеж да предвидят действието на природните сили, да ги избягнат или надвият, това никой тук не можеше да разбере и оцени. Напротив, всички граждани, особено по-старите хора, виждат в това нещо нередно и лош знак. И ако зависеше от тях, Вишеград би изглеждал като всички ориенталски градчета. Което се пропука, ще се закърпи; което се килне, ще се подпре; но преди това и бз това никой без нужда или по план и предвиждане няма да си отваря работа, няма да бута темели и няма да променя от бога дадения вид на града.”
― Иво Андрич, The Bridge on the Drina

“Заедно с постоянното осветление новите власти въведоха на капията и чистота, по-скоро особен вид чистота, която отговаряше на техните схващания. Кори от плодове, семки от дини и черупки от лешници и орехи сега не оставаха с дни по каменните плочи, докато дъждът не ги измие или вятърът отнесе. Всяка сутрин специален общински човек метеше и чистеше всичко това. И то, най-сетне, никому не пречеше твърде, защото хората се примиряват с чистотата, дори когато не е възникнала от техните навици и нужди; разбира се, при условие да не бъдат заставени лично те да я спазват.”
― Иво Андрич, The Bridge on the Drina

“Странно колко мъничко е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно - колко често точно това мъничко ни липсва.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Трябва да живеем заедно, съзнавайки етическите, етническите, историческите, литературните разлики. Историята показва, че никой не може да живее сам, затова трябва да живеем заедно... Не бива да забравяме, че и ние, и гърците, и българите сме един малък свят, варим се в казана, над който са се надвесили големите в очакване на своя залък...”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Мълчанията са дълги, хладни и абсолютни, а когато ги прекъснат, това е някак рязко и неестествено.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Накрая всичко, в което този наш живот намира израз - мисли, усилия, погледи, усмивки, думи, въздишки - всичко се стреми към отсрещния бряг, към който се насочва като цел и на който получава истинския си смисъл. И всичко това има какво да преодолее и да премине нещо: недоволство, смърт или безсмислие. Защото всичко е преход, мост, чиито краища се губят в безконечното, и спрямо него всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, на отвъдната страна.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Борбата продължи през цялата зима и пролет. ( Беше някаква зла и прохладна пролет, та не даваше на лятото да грейне.) А с настъпването на май Юсуф излезе от изгнанието като победител. И животът продължи, лъскав, спокоен, монотонен. Но след онези зимни месеци, когато промеждутъкът между живота и смъртта, между славата и падението не бе дори колкото острието на ножа, у победителя везир остана нещо смирено и умислено. Онова неизразимо нещо, което изкусните и напатили се хора пазят у себе си като тайно благо и което само понякога неосъзнато се отразява в поглед, движение и дума.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“В огнището - повече пепел, отколкото огън.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Най-добре знаят да говорят хората, които умеят да мълчат.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Повече благодарен, отколкото добър, по-скоро сърдечен, отколкото фин.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Тишина, която изглежда бездънна, и време, сякаш е безкрайно.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Толкова много са нещата от живота, от които сме се страхували. А не е трябвало. Трябвало е да живеем.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Трябва да се види много, за да се съгледа всичко.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“...скуката полека се превръща в пустиня.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“И най-сетне, изведнъж, кристалночист и светъл, пред очите ми изплува хоризонтът и аз занемявам пред красотата му. И така е най-добре. Не продумваш нищо, дори у себе си. Всеки възторг трябва да остане за по-малките, за по-малко невероятните красоти.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Всички човешки движения са породени от необходимостта за нападение и отбрана. Нападението или отбраната, макар и в повечето случаи забравени, са основните истински и единствени причини и двигатели.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Спокоен е светът, такъв какъвто го виждам в този момент. Безброй недовършени движения и непрочетени докрай жестове и зачатъци потънаха за миг в тъмната линия, в която двете стрелки се покриват. Спокойно и неподвижно е всичко около мен; сградите, растителността и предметите, освободени от сянката си, не се стремят наникъде и не казват нищо. В тази неосъзната, моментна самоизмама аз простирам това спокойствие върху целия свят като една от онези илюзии, които са истина само в един миг.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“На всички твърдения, че някога било по-добре, той обикновено отговаряше, че не е било по-добре, а е било отдавна. 'Всичко, което е било отдавна, е по-добро, а най-добро е онова, което никога не е било', подиграваше се той.”
― Иво Андрич, Новели

“Но още през следващото лято споменът за голямото наводнение почна да минава в паметта на старите хора, дето щеше да живее още дълго, а младежите седяха с песни и разговори на бялата гладка капия над водата, която течеше дълбоко под тях и със своя шум допълваше песента им. Забравата лекува всичко, а песента е най-добрият начин за забрава, защото в нея човек си спомня само онова, което обича.
Така на капията, между небето и земята, реката и бърдата, поколение след поколение се учеше да не тъжи прекомерно по онова, което мътната вода отнася. Тук у тях проникваше несъзнателната философия на градчето; че животът е неразбираемо чудо, защото непрестанно се изразходва и разхищава, но все пак трае и се държи здраво „както мостът на Дрина“.”
― Иво Андрич, The Bridge on the Drina

“И така, навсякъде по света, накъдето моята мисъл се запъти или спре, тя среща верни и безмълвни мостове като израз наувяхващото и вечно неудовлетворено човешко желание да свърже, да помири и спои всичко, което изникне пред нашия дух, очи и нозе, за да няма разделения, конфликти и раздели.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Не се боя от хората, а от нечовешкото у тях.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия

“Защото разочарованието и болката отвеждат мисълта в миналото.”
― Иво Андрич, Изтръгнато от живота – моя и вашия