Емилиян Станев > Quotes

“Понякога постигаме в себе си тихо щастие, като се заглеждамЕ в птиците, цветята и въобще в природата, и ни се струва, че навлизаме в един чудесен свят, някаква еманация на зримата реалност, в която е скрит смисълът на света и на човека.”
― Емилиян Станев

“Събуждам се сутрин след тежък сън, вслушвам се в себе си и питам душата: „Що ти е сега, скитнице небесна и поднебесна?“ А тя се смее като дете след плач и пак чака, жадна за нови страдания.”
― Емилиян Станев, Антихрист

“Не отнемайте на човека представата за прекрасното, защото е по-потребна от хляба, тъй като пази в себе си извора на надеждите и без нея сме скотоподобни от алчност и земни блага.”
― Емилиян Станев, Антихрист

“Защо, боже, изискваш от твоите люде да бъдат едностранчиви и не ги оставяш да са като пълноводни реки, па макар да носят мътилка, да бучат за зло и за добро, защо ненавиждаш стихиите в човека и го учиш на смирение?”
― Емилиян Станев, Антихрист

“Войнта бе далеч - някъде на юг и на север, - ала тя се усещаше в смълчаната печал, легналата над страната, във войнишката молитва, дори в горещата, бездъхна августовска нощ. Нещо липсваше, за да бъде всичко естествено и спокойно - липсваха мъжете, младежите, липсваше самата младост.”
― Емилиян Станев

“Човек се подмладява, когато душата му е свободна.”
― Емилиян Станев, Крадецът на праскови

“Човекът е като метал – трябва да се претопява, да излезе чист.”
― Емилиян Станев, Антихрист

“На всеки ъгъл у нас я цар седи, я вироглав деспот или болярин и единствено за своето благо държи.”
― Емилиян Станев, Антихрист

“Злина преля в сърцето ми, а то, вместо да ридае, че й се поддава, гордее се със страданията, защото му са скъпи и сладост намира в тях. И както пресветата майка божия, кога била в ада, искала да влезе в геената огнена, да се помъчи и тя с грешниците, тъй и аз се отдавам с остървение и поя душата си с тая злъч на гордостта.”
― Емилиян Станев

“Пазете се, братя, от очите и паметта на поета, от това, що вижда и разбира, макар и по-късно да го изказва! Премъдрият надличен дух гледа чрез него и едното му око е на дявола, а другото на господа, та съзира и земното, и небесното.”
― Емилиян Станев, Антихрист

“Като не знаем ни от що, ни защо е създаден светът, всеки дири бога чрез себе си, за себе си и за да блаженствува, както и ние го търсехме в светата лавра. Но тъй като всеки го вижда различно, оттук започва измамата – себелюбието заслепява, та не съзнаваме, че не прославяме бога, а себе си.”
― Емилиян Станев, Антихрист

“В душата й кипяха недоумение и гняв. Нима войната не бе разбила и нейния живот? Нима не бе загубила тия отминали години безвъзвратно? Нима не ги губеше и сега?”
― Емилиян Станев, Крадецът на праскови

“Кажи ми, има ли светец с чиста съвест и народен защитник без окървавени ръце?”
― Емилиян Станев, Антихрист

“Господи, що за творение е твоето подобие? Защо го мъчиш, като се криеш от него, пък си му внушил висша потребност да те търси, та си измисля всякакви кумири и кръв се лее, и смърт коси подобието ти? От страст за истина безумен става човекът, готов за най-люти мъки. С тях се гордее и слави, най-различно те нарича, заради тебе брата си пребива и сам на кръст се разпъва. В бяс се превръща заблудата и полита към самоунищожение измъченият човек.”
― Емилиян Станев, Антихрист

“Кои ли не, от древните досега, че и занапред, не са хвалили и не ще хвалят поробители и завоеватели? Наричат ги велики за кръвта, що са пролели, и за Великото зло, що са причинили, лъжат живите с тия мъртъвци и учат на зло, като изкушават човека да им подражава, сиреч да насилва брата си, да убива, да граби, пали и руши.”
― Емилиян Станев, Антихрист

“Тъй е светът, „во зле лежит“. Създаден е от дявола за грабеж и за дележ – всичко живо да взема и дели, да се храни чрез смърт и едно друго да се яде.”
― Емилиян Станев, Антихрист

“В тила корупцията и спекулата бяха достигнали нечувани размери, страшната скъпотия обиждаше дори офицерите, които можеха да купят с едномесечната си заплата само десет макари конци или една тенекия газ. В това време правителствените вестници се пълнеха с патриотични статии и позиви, министрите даваха успокоителни изявления и надежди за мир, а главната квартира тайно подготвяше офанзива с изтощените войници, които боси трябваше да атакуват заетите от неприятеля височини.”
― Емилиян Станев, Крадецът на праскови

“Ти си бога, когото търсиш. Не си ли разбрал, че няма закон вън от твоята воля да те предпази от злото в тебе освен закона, който ти сам ще си наложиш? В тебе е светецът и убиецът, горният и долният свят. Кого ще предпочетеш? Само в този избор ти си свободен! А който се натовари със сладостното бреме на дълг и закон, не търси вече свобода. Тя се е освободила от себе си – никой не иска нещо, което не му е нужно!... Седни на твой престол, увенчай се със своя слава!... Алилуя, вярвай и слави само твоя бог без име и без черква.”
― Емилиян Станев, Антихрист

“Пък сега, когато знам цената на много неща и тайни човешки, ще река - не отнемайте на човека представата за прекрасното, защото е по-потребна от хляба, тъй като пази в себе си извора на надеждите и без нея сме скотоподобни от алчност и земни блага.”
― Емилиян Станев, Антихрист

“Неговото отношение към гражданите се промени. Беше видял митинга, ...., на който митинг побелели мъже плачеха като деца - тъй дълбоко бяха оскърбени достойнството и гордостта на народа, бе изпитал същите чувства, същата мъка, скръб и гняв, но когато в края на митинга една жена от Варуша бе събрала малка тълпа от гладни съседки и бе хвърлила камъни в прозорците на кметството, той се изплаши, че може да се вдигне бунт. Заповяда да арестуват жените, ...., и написа заплашителна заповед към населението.”
― Емилиян Станев, Крадецът на праскови

“Колкото по-гъста е тъмнината, толкова по-силна трябва да е светлината да я разпръсне.”
― Емилиян Станев, Антихрист

“Тя тръгна към него, топлият вятър се блъсна в тялото й, обля я като гореща, сладостно-замайваща вълна и отведнъж с необикновена острота съзнанието й бе пронизано от мисълта, че е сама с тоя непознат мъж в изпълненото с движение и шум пространство. Стори й се, че върви към него насън и че няма воля да се владее. Тя каза нещо несвързано, смутено се усмихна и неочаквано му подаде своята малка бяла ръка. Той я взе, наведе се и я целуна.”
― Емилиян Станев, Крадецът на праскови

“Постепенно липата бе станала за нея живо същество и тя я гледаше отдалеч с весел поглед, както се гледа мълчалив и верен съучастник, или отиваше при нея в предвечерните часове, когато дългата и мощна сянка на дървото се просваше на изток като черна мантия, метната върху изгорялата от сушата трева. Тогава в главата й шумяха рояк смели мисли, тя мечтаеше, опиянена от спомените, изпълнена с благодарност и обич към света.”
― Емилиян Станев, Крадецът на праскови

“Словата са като чукове, що коват формата на душата и като пътеводни знаци показват накъде върви.”
― Емилиян Станев, Антихрист

“Поетът е любопитен и неразумен като дете и често пипа там, дето не трябва, дано разкрие световната и човешка загадка. А тя оставя в душата му печати като рани и моята душа, братя, цялата е покрита с тях, като щавена кожа, минала през световните митници...”
― Емилиян Станев, Антихрист

“И се замислих над българския ум, дето кумири не признава, закон не тачи, със зло и добро хитрува и на жестоката земна правда робува. Отделили сме небе от земя, истина от правда, на господа гледаме като на детище, своеволничи всеки, умува и слободията си почита повече от твоята икона.”
― Емилиян Станев, Антихрист