Мирела Иванова > Quotes

“Сякаш се появяват от нищото
нейните принцове -
по съвместителство бармани,
инструктори по кормуване
и пропаднали скулптури,
а накрая дори и един осветител
в Киноцентъра -
правят ѝ вятър,обожават я тягостно,
носят я на ръце, обладават я,
любят я и тогава
е господарка на къщата, на съдбата,
пребоядисва стаите, шета, два сантиметра
над земята хвърчи
с чиниите, с чашите,
с рамене и корем пори въздуха.
После се случва така,
че си тръгват заедно с къщите,
с ръцете и с вятъра, с всичкото,
и тогава остава
до гуша в любовни руини и дългове,
в сополи и сълзи, шарки и грипове,
а наоколо се прескачат децата ѝ -
Любов бясната, кривогледата Вяра
и лакомото ѝ изтърсаче Надежда,
с часове расте, все на нея ще ѝ се случи.”
― Мирела Иванова, Любовите ни