Диана Петрова > Quotes

“В миналото се полагат корените на бъдещето.”
― Диана Петрова, Деветте кръга

“Не мога да разбера защо започваш работа в ай ти фирма - заяви Екатерина. - Можеше да избереш нещо далеч по-човечно.”
― Диана Петрова, Водната кула

“- Не искам да злоупотребявам със свободата, която са ми отпуснали на работното място.
- Идеята на дадената свобода е в това да се злоупотреби, иначе каква свобода е?”
― Диана Петрова, Водната кула

“- Истински Кришна! Отбеляза тя.
- Още Архангел ме нарече така. Изглежда е било писано, защото сега пък и такава фигура ми се падна!
- Само дето не подхожда на един Кришна да върши работата си под резервоар за вода.
- Един Кришна може да работи във всякакви условия.
- Един Кришна трябва и да проявява скромност.
- Освен ако не е начинаещ в божествената професия, смигна ѝ той”
― Диана Петрова, Водната кула

“Тази стара, обрасла сграда, която мамеше всички им с обещанието на лесното живеене, с благодатната почва за упражняването на личните им хобита, именно тя ги залостваше по-здраво дори от собственото им тяло. Имаше ли по-добър затвор от този, който осгуряваше свободата им? Що за свобода беше това, ако никой не можеше да се отдели от нея?”
― Диана Петрова, Водната кула

“Любовта е като планина, Габриела. Когато си стигнал по средата на една планина и ти е много трудно да продължиш нататък, трябва да се разсееш с нещо, с нещо наистина хубаво, защото иначе няма да намериш сили да стигнеш върха. Ти искаше от мен да сляза от планината и да започна това, което вече съм преминал, отначало.”
― Диана Петрова, Деветте кръга

“Първият му съвет беше, че при зададените критерии трябва да се ориентират към неуспели творчески личности, арт персони, графомани и изобщо всички, на които им се искаше да бъдат уникални в това, което правеха, но които не бяха достатъчно успешни, за да се издържат със своята уникалност.”
― Диана Петрова, Водната кула

“Допреди седмица аз бях Франция. Бях всичко, което хиляди хора по света мислят и чувстват за нея. Копнеех за любов и вярвах, че съм открила мъжа, който да ми я дари.”
― Диана Петрова, Деветте кръга