Людмил Янков’s Followers (8)

Людмил Янков

Born

in Bulgaria

August 11, 1953

Died

April 17, 1988

edit data

Роден в Перник. Завършва ВЛТИ - София. Установява се да живее в гр.Кюстендил. Работи в у-е "Архитектура и благоустройство" при ОНС - Кюстендил.
Занимава се с алпинизъм от 1976 г. в дружество "Академик" - София. От 1979 г. е в националния отбор по алпинизъм и нещатен треньор на алпийския клуб в Кюстендил.
През 1982 год. изкачва северната стена на връх Матерхорн, а през 1983 - връх Айгер. Покорява връх Гросглокнер - 2 пъти по тура "Палавичини" в Австрийските Алпи, както и стени в Доломитите, връх Чивета (1980) - по тура "Филип флам", връх Чима Овест, връх Чима Пиколисима - по туровете на Касин, връх Мармолада, връх Елбрус (1980, 1982 и 1983) в Кавказ, откъдето прави първото спускане на българин със ски, в Памир (1982) - върховете Ленин, Комуниз Роден в Перник. Завършва ВЛТИ - София. Установява се да живее в гр.Кюстендил. Работи в у-е "Архитектура и благоустройство" при ОНС - Кюстендил.
Занимава се с алпинизъм от 1976 г. в дружество "Академик" - София. От 1979 г. е в националния отбор по алпинизъм и нещатен треньор на алпийския клуб в Кюстендил.
През 1982 год. изкачва северната стена на връх Матерхорн, а през 1983 - връх Айгер. Покорява връх Гросглокнер - 2 пъти по тура "Палавичини" в Австрийските Алпи, както и стени в Доломитите, връх Чивета (1980) - по тура "Филип флам", връх Чима Овест, връх Чима Пиколисима - по туровете на Касин, връх Мармолада, връх Елбрус (1980, 1982 и 1983) в Кавказ, откъдето прави първото спускане на българин със ски, в Памир (1982) - върховете Ленин, Комунизъм и Корженевска.
Участник в експедициите "Лхотце 81", "Еверест 84", при последната от които с невероятна скорост се изкачва от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 метра денивелация на "един дъх", за да окаже помощ на Христо Проданов. В многогодишната история за покоряване на Еверест няма подобен пример на човешка саможертва и героизъм.
Носител на най-престижните държавни отличия на България, на международната награда "Феърплей", "Спорт, етика, мъжество" на в. "Спорт" и др.
Публикува свои стихове и разкази във вестниците "Литературен фронт", "Пулс", "Труд". През 1987 год. получава наградата за публицистика на в. "Пулс", а в 1988 год. става лауреат за литература за книгата си "Мечта отвъд долините". След смъртта му излиза стихосбирката "Гранитна вода" и публицистичната му книга "Стената".
Загива на 17 април 1988 год. под връх Камилата в Рила. ...more

Combine Editions
Людмил Янков’s books

Average rating: 4.78 · 136 ratings · 15 reviews · 4 distinct works • Similar authors

	Върхове и хора 4.78 avg rating — 80 ratings — 2 editions	Error rating book. Refresh and try again. Rate this book Clear rating 1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars
	Мечта отвъд долините 4.76 avg rating — 34 ratings	Error rating book. Refresh and try again. Rate this book Clear rating 1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars
	Гранитна вода 4.75 avg rating — 16 ratings — published 1989	Error rating book. Refresh and try again. Rate this book Clear rating 1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars
	Цената на мечтата. Проза. Стихове. Дневници it was amazing 5.00 avg rating — 6 ratings — published 2008	Error rating book. Refresh and try again. Rate this book Clear rating 1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars

* Note: these are all the books on Goodreads for this author. To add more, click here.

Quotes by Людмил Янков (?)

“Всеки ден
едно изгоряло
око е цената
за слънцето.
Всеки огнен нов
изгрев
човеците плащат
с очите на ослепелите.
Всеки залез едно
око по-малко се
избистря в пожара
небесен ...”
― Людмил Янков, Гранитна вода

6 likes

“Тук всичко е несигурно и зависимо, затова и не смея да използвам крайни определения. Често по време на изкачване, а и в живота се улавям да мисля за нещо с неоправдана убеденост. Тогава със смирението на грешника се поправям в себе си. Правя го от уважение към съдбата и случайността, към шанса и човешката надежда. Понякога мисля, че не съм коректен, защото мисля едно, а правя друго. Но по-добре да прехвърлям "чертата" с действията, отколкото с мислите си. Опасно е да си убеден силно в нещо, много вероятно напълно погрешно... По-добре ми е да съм подозрителен, за да не бъда изненадан от невероятните превратности на случая. Колкото до вярата, тя е различна от убеждението... Тя ни трябва дори когато е сляпа и глуха... Когато е неродена или мъртва. Вярата ни трябва, защото сме човеци... И колкото по-подозрителен ставам, толкова повече вярвам и се надявам в пътя ни нагоре към синевата на утрото.”
― Людмил Янков, Върхове и хора

1 likes

“Един добър приятел ми рече: "Абе, Людма, открих... Ти така се спасяваш от хората..." Но не е това! Може би бягам от онези човеци, които ласкаят в очите, потупват по рамото, а след теб слагат крак на всяка дръзка идея.
Или още по-лошо: с пълното си безразличие осъждат преди раждането всеки нов стремеж и порив излязъл от рамките на шаблона и приетите някога истини... Те няма да излязат открито срещу теб с категорично "да" или "не". Изискани и префинени, тези дребни души все още се срещат, за да убиват днешния ден с некомпетентната и фалшива инициативност... "Като не можеш на един човек да помогнеш, поне зло не му прави!" Така казват старите хора и това е истината... Да, Планината. Там отношенията между човеците се избистрят като планински извор. Сядаш до него, погледнеш как буковата шума или гранитната цепнатина сълзи чиста до болка вода и с тебе става чудо: самият ставаш прозрачен и на душата и тялото олеква, поемаш по своя път открит и истински.”
― Людмил Янков, Върхове и хора

0 likes

See all Людмил Янков's quotes »