“Един добър приятел ми рече: "Абе, Людма, открих... Ти така се спасяваш от хората..." Но не е това! Може би бягам от онези човеци, които ласкаят в очите, потупват по рамото, а след теб слагат крак на всяка дръзка идея.
Или още по-лошо: с пълното си безразличие осъждат преди раждането всеки нов стремеж и порив излязъл от рамките на шаблона и приетите някога истини... Те няма да излязат открито срещу теб с категорично "да" или "не". Изискани и префинени, тези дребни души все още се срещат, за да убиват днешния ден с некомпетентната и фалшива инициативност... "Като не можеш на един човек да помогнеш, поне зло не му прави!" Така казват старите хора и това е истината... Да, Планината. Там отношенията между човеците се избистрят като планински извор. Сядаш до него, погледнеш как буковата шума или гранитната цепнатина сълзи чиста до болка вода и с тебе става чудо: самият ставаш прозрачен и на душата и тялото олеква, поемаш по своя път открит и истински.”