Силвървю

Silverview Silverview by John le Carré

My rating: 3 of 5 stars


Пускам закачка (по сигурен криптиран чат канал, поддържащ емоджита) на един приятел англичанин, че действието на последния роман на Джон Льо Каре се развива именно в родния му край, където преди години ни е водил да обхождаме пъбовете – графство Източна Англия. Веднага получавам отговор: Да, разбира се. Нашият край бъка от шпиони! Обаче не казвай на никого!
С което … обобщи в два реда основното послание на Силвървю.

Романът излиза посмъртно под редакцията на най-малкия му син. Не е ясно кога точно е писан, но действието се развива през първата половина на 2010-те. Развива любимите си теми. Как работата за тайните служби на Нейно величество се отразява пагубно на за личния живот и емоционалното състояние на служителите. Човешките ресурси според жаргона от последните десетилетия. Особено когато мотивацията за разузнавателна дейност е сантиментална. Но в някакъв момент се е стигнало до сериозен срив на разочарование. Примерно поради неуспех на мисията. Или по-лошо – до неуспехи на все по-неясни като крайна цел мисии. И неясна полза от приноса на службите и войната на тихия фронт изобщо. Може да е било очевидно кои са добрите, кои – лошите - и каква - целта на Великобритания и съюзниците ѝ през Студената война, още повече ако собствените ти предци са жертва на комунистите в Полша. Но за какво точно са воювали службите срещу кого на тихия фронт в Босненската война от 1990-те. За мир? Какъв? На каква човешка цена? А ако лична трагедия доведе до срив на разочарование, дали не е възможно да се прекоси фронтовата линия и да се обърне оръжието срещу своя свят. Този, който те е приел тебе, чужденеца, и всеотдайната ти лоялност с възторг, но не е проявил интерес към личния то свят и етични устои. Независимо дали са светски или религиозно обосновани. И от коя религия. Възможно ли е колкото повече самите служби на държава от ранга Великобритания през XXI век да губят актуалност, толкова повече да нараства вътрешното недоверие. И да отиват повече ресурси – и човешки, и технически за следене един друг. В омагьосан кръг. А какво става с класическите шпионски умения във века на технологичното следене? А какъв се израства в семейство на елитни шпиони? Други теми за борбата за оцеляване на литературата и книжарниците; за красотата на английската провинция, конкретно на Източна Англия и един от нейните певци чрез словото, германеца В. Г. Зебалд; за традициите на класовото общество в Англия, достигнали до наши дни и … за английските представи за класово разслоение на имиграцията, където най-ниския слой се пада на … крадливи по селата българи и румънски.




View all my reviews
 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on June 23, 2022 07:18
No comments have been added yet.


Читателски дневник

Димитър Тодоров
нахвърляни бележки по избрани прочетени книги
Follow Димитър Тодоров's blog with rss.