“Жена ли си, път ли си за някъде, не знам те, ама ти казвам, че людете са различни, различни са на лице, ма вътре са едни и същи. Лоши сме чиляците и много ще се мъчиме още, доде станеме по-добри. Пък не може са си идеш самичък. А иди, отвори пръстът, влези в нея! Ще влезеш, насилом, и дущата ти ще остане да се мъчи още един век на земята, пък я нища. Ще чакам да ме повика небето и там, високо до слънцето да ме тури, да си отдъхна. Пък ти, жена ли си, път ли си, друга ли си, не знам те, ама ом толкова ищеш, тури ме в книгите, свърши си работата ... Може пък някой да ме прочете и да стане по-добър ...”