“Сега е нужно към много бавност да се нагодим
и към изчезнала любов и към каквото още ни остава,
към мириса на борове, към нежност в есенните светлини,
към как-е-можело-да-бъде мисли, които никога не се забравят.

Към почти-нищо и към постоянно тези 4 стени,
към взирането от прозореца по двайсет пъти дневно
и към звънеца, който вече няма да звъни,
и към това да пиеш вечер все със себе си.

Не е за даване каквото съм запазил:
каквото още съм, за себе си съм само.”