“Така мълчал съм те
във себе си, че се нашмърках целия, и плакал съм по теб във
мътните зори, по теб съм мрял, по теб се обобщих. По-чиста смърт
от това не знам - така завършена, необходима
затова навярно се оставих на поезията да ме влачи, да ме тика.”