“Луна

Очаквах, както винаги, да грее.
А тя на непозната се преструва.
Какво е станало, кажете, с нея,
че нито вижда вече,
нито чува?
Отрова ли е пила над горите,
че толкова сега е почерняла? ...
Безкрайна нощ
по хълмите
се скита,
като човек,
отровен след раздяла.”