“- Българин да си е зла съдба. Туй сякаш не е име на народ, а болест някоя. Вечно несполучил.
Че ся замислих защо е тъй. Откъде таз немощност идва, тая нефелност? Причини много, но на мен ми ся чини, че главна е невежество. Не толкоз себелюбие или овчедушие, или тесногръдие или друга някоя черта карактера (табиета), а главно невежество. Невежество е в корена на сичко. От там бликат тез мръсните води. Невежий человек живее в малък свят. Не ще прехвърли мост от единия бряг на реката до другия. Другия го не касай. Широта светосъзерцания в него няма никаква. И какво тогаз очакваш?”