“- Покажете ми картината, която носите.
Подчиних се. На нея беше Мария, нарисувана като Богородица – разкошни медни коси обрамчваха лицето ѝ, чисто като току-що навята пряспа, а аквамаринените ѝ ириси с едва доловим сив нюанс сияеха от любов към бебето Иисус, което носеше моите черти.
- Това е богохулно, но Вие го знаете. Красив сте като сатана! А на мен ми е известно защо се върнахте. Видяхте прекрасно езеро с тиха кристална повърхност и хвърлихте камък. И под най-спокойната и чиста вода има тиня и Вие я изкарахте отгоре. Зададохте ми предния път въпроса защо съм тук, но всъщност Ви интересува защо сестра Мария е в манастира. Много от нас си имат своята трагедия, заради която са загърбили света Ви, а тази на сестра Мария е от най-ужасните. Тя намери упование в Бога, но се появихте Вие и се опитахте да я отклоните от пътя към Него. Започна да мисли за Вас по начин, недопустим за монахиня. Вкарахте я в смут и грях! Вървете си, няма я тук! И не се опитвайте да я откриете. Няма да можете. Бог да Ви благослови и да даде мир на душата Ви!”