Ганка Филиповска’s Followers (4)

Ганка Филиповска

Born

in Varna, Bulgaria

April 12, 1956

edit data

Ганка Филиповска е родена във Варна и завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работила е като стругар, учителка, коректор, редактор, собственик на модна къща, търговец на едро. Редактира произведения на съвременни български автори и публикува поезия и проза в списанията „Пламък“, „Везни“, „Знаци“ и във вестниците „КИЛ“ и „Труд“. Награждавана е за поезия в конкурса „Още стихове за вечните неща“ и за разказ в „Състояние на полет“ и в „Елате ни вижте“.
От 2008 г. живее в София.

Combine Editions
Ганка Филиповска’s books

Average rating: 3.58 · 527 ratings · 82 reviews · 8 distinct works

	Обича ме, не те обича by Georgi Gospodinov, Захари Карабашев, Иво Иванов 3.40 avg rating — 395 ratings — published 2016	Error rating book. Refresh and try again. Rate this book Clear rating 1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars
	Белязани Лебеди by Елена Павлова (Goodreads Author), Ганка Филиповска (Editor), Живко Петров (Illustrator) 4.20 avg rating — 64 ratings — 2 editions	Error rating book. Refresh and try again. Rate this book Clear rating 1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars
	Сонет 130 by Ганка Филиповска, Христо Гочев (Illustrator) 3.88 avg rating — 41 ratings — published 2013	Error rating book. Refresh and try again. Rate this book Clear rating 1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars
	30 щриха за любовта 4.31 avg rating — 16 ratings — published 2014	Error rating book. Refresh and try again. Rate this book Clear rating 1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars
	Хубавата Холмиер 4.17 avg rating — 6 ratings — published 2022	Error rating book. Refresh and try again. Rate this book Clear rating 1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars
	Момичешка стая by Диана Маркова (Goodreads Author), Ганка Филиповска (Editor), Димитър Келбечев (Illustrator) 4.50 avg rating — 4 ratings — published 2015	Error rating book. Refresh and try again. Rate this book Clear rating 1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars
	Да прецакаш Чърчил by Стоян Вълев, Димитър Келбечев (Illustrator), Ганка Филиповска (Editor) 4.50 avg rating — 2 ratings — published 2014	Error rating book. Refresh and try again. Rate this book Clear rating 1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars
	Махленски съборник by Михаил Милчев, Христо Гочев (Illustrator), Ганка Филиповска (Editor) 0.00 avg rating — 0 ratings — published 2015	Error rating book. Refresh and try again. Rate this book Clear rating 1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars

More books by Ганка Филиповска…

Quotes by Ганка Филиповска (?)

“Иска ми се да стана, да се изкъпя и избръсна. После ще тръгна пеша и ще стигна до крайбрежната алея. Ще седна в някоя от кръчмите – без значение коя. Сервитьорката ще ми донесе ледена бира и салата от миди, а бризът ще ме гали, плах като девственица. Няма да се хвана на нито една от въдиците, които хвърлят хубавиците с гримираните си очи. След това ще сгъна на пясъка панталона и ризата. Свежият въздух ще нахлуе в гърдите ми. Морето ще ме приеме, хладната му прегръдка ще съживи тялото ми, ще усетя силата на всеки мускул, гъвкавостта на всяка става. Ще плувам навътре, докато открия онази страна, която сънуват децата – без болести и мъка. Не може да няма такова място.”
― Ганка Филиповска, Сонет 130

3 likes

“Катерина нарече дъщеря им Рябина. Малката имаше нейните меки руси къдрици и необятните ѝ сини очи. Бяха в топла и защитена дървена къща. Той съзерцаваше пейзажа. Беше есен, лъчите на залязващото слънце играеха в златните листа на брезите, галеха зелените иглички на боровете и заспиваха в червените гроздове на калината – дървото, чието име носеше малкото им момиченце. Иван толкова много обичаше майката и бебето, толкова непосилно ги обичаше, че го болеше... Прииска му се да се превърне в светлина, да се вплете в невидимата тъкан на този миг и да остане завинаги в него – неспирно да поглъща красотата на умиращия ден, а в стаята Катерина да пее на дъщеря му: „Ой, рябина кудрявая, белые цветы. Ой, рябина, рябинушка, что взгруснула ты...”
― Ганка Филиповска, Сонет 130

2 likes

“Ева се върна от работа, не видя Поньо пред къщи, но помисли, че е някъде из махалата. Бяха само двамата – дъщеря ѝ, вече пълнолетна, беше отишла с приятели на палатка. Стана късно, а сина ѝ го нямаше. Излезе навън – улицата беше тиха и пуста, и тогава се изплаши. Влизаше в съседските дворове, хлопаше по вратите на домовете и разпитваше за Поньо: деца и родители вдигаха рамене. Обикаляше квартала и срещаше по някой закъснял минувач, но никой от тях не бе видял детето ѝ. Прибра се вкъщи, синът ѝ не беше там.Пак тръгна да го търси. Ужасът я душеше. Викът сякаш разцепи гърдите ѝ.
Жените от нейната улица затвориха прозорците, макар че беше жега. Дръпнаха пердетата и увеличиха звука на телевизорите. Поднесоха вечерята по-старателно от друг път и непрекъснато давеха мъжете си в думи. Но нищо не можеше да заглуши писъците на Ева:
- Поньооо! Синеее! Детето мииииии!
Трима от мъжете не издържаха, скръцнаха със зъби на врещящите си жени, напсуваха ги и излязоха да търсят. Между тях не беше бащата на Миро. Обиколиха много пъти квартала, отидоха до плажа, нагазиха в морето. Върнаха се каталясали, трудно запалиха овлажнелите цигари и единият процеди: „Мамка му и живот! Изгоря душицата на тая жена...”. После всеки се прибра у дома си.”
― Ганка Филиповска, Сонет 130

2 likes

See all Ганка Филиповска's quotes »

Is this you? Let us know. If not, help out and invite Ганка to Goodreads.