Desislava > Desislava's Quotes

“- Какво наказание си избираш?
- Да помня.”
― Блага Димитрова, Лавина

“Изведнъж присъствието му запълва нищото и го превръща във всичко.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Любимото лице не се запомня - макар и да го гледаш часове.
Дали защото се впечатва в тебе така дълбоко, че през теб излиза и се излъчва някъде отвъд?
Или защото, гледайки в него дълго, все искаш в погледа му да откриеш как ти се отразяваш там и търсиш в него собственото си лице?”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Моята любов е моята лавина.”
― Блага Димитрова, Лавина

“Диря остава, когато се върви по неутъпкано.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж. Дългите, прочувствени пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият всеки спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време и да те подчинят. Страх и нежност, закрила и заплаха. Каквото и да бъде, нека де е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, никой не може да те изскубне от живота му... Никоя, и най-красивата съперница не е в състояние да ми го отнеме. Ако аз съм успяла да стана негово минало, настояще и бъдеще, той е мой... Всяка нова жена е опасна дотолкова, доколкото аз съм слаба и изплашена.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Може би и в любовта не трябва да обръщам поглед към зейналата, винаги дебнеща раздяла. Самата любов всъщност е постоянен страх от загуба на любовта. Преди още да си я постигнал, ти трепериш да не я загубиш. Е, тогава ти никога не можеш да познаеш любовта като чувство, защото си в непрестанен страх. А страхът обезцветява всяко чувство. Аз се плашех най-вече от собствения си страх. За мене любовта, както всичко останало, се превръщаше в борба със страха. Ревността ми причиняваше най-страшното виене на свят и губене на равновесие. Всяка жена пресякла моята пътека ме стряскаше като възможна съперница. Мъчех се да се освободя от ревността с разумни доводи. Разумът бе съвсем безсилен. Логиката се разбиваше на пух и прах пред абсурдността на това чувство.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Надзъртах в себе си и ми се завиваше свят, все едно че съм се надвесила над безкрайност.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Най-опасна е неизвестната съперница. Приписваш й всичко онова, което ти нямаш. А то е толкова много!”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“И тъй в тебе, любов моя, измервам аз времето. То е трепетът в мене, очакването, дългите часове на липсата на любимия, копнежът за вечност на чувството. Времето е някакво траене, продължение. Но къде се намира това протяжение, не постигам, освен ако не е в трепета на моите фибри, когато съм обхваната от любов, когато чакам срещата и сама съм превърната в скокливи секунди. Любовта ме превръща в живо време.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“ Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми! Защо трябва винаги да бъдем сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели? Хора, сърцето ви е домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата. ”
― Blaga Dimitrova, Отклонение

“Само една любов признавам на тоя свят - да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.”
― Blaga Dimitrova, Отклонение

“ - Студено ли ти е? - попита ти и цяла ме загърна в прегръдка.
Тогава не знаех, че дълги години занапред в студовете и ветровете, които ме причакваха, щях да се свивам в спомена за тая прегръдка, за да се сгрея. ”
― Блага Димитрова, Отклонение

“ Търсим все смисъл в трайността, в последователността, в обещанието за развитие. А забравяме, че разпукването на живота е в мига. Ако съзнаем това, гнетящото ни безсмислие изведнъж ще се напои с особен смисъл, който заготвя битието ни в мига: радостта от самото усилие, макар и напразно. Упоението от самото чувство, макар и несподелено. Гордата тръпка от подвига, макар и обречен.
Но обременени от неотстъпния натиск на смисъла, ние сме слепи и недъгави да се радваме на мига. И в своята доживотна гонитба на смисъла, обезсмисляме живота си. " / "Отклонение", Блага Димитрова/”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Наистина спомнянето е по-пълно преживяване, разширено от опита, изострено от липсата, обогатено от въображението.”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Усещам, че ти си се бронирал със забрава. За да не ти пречи нищо по начертания път.А аз за дълго останах в спомена. Пиех го на малки, пестеливи глътки и още не бях го изчерпала до дъно, когато се хванах, че вече съм далеч от него. Преживявах наслойките на многократното възпроизвеждане, а не истинското минало. Неволно вплитах миналото в настоящето, за да постигна някаква цялостност. А може би споменът се бе превърнал в копнеж по нещо неизживяно, неосъществимо".”
― Блага Димитрова, Отклонение

“It was love at first sight, at last sight, at ever and ever sight.”
― Vladimir Nabokov, Lolita

“Боли ме тук, нещо вляво долу, може да е апендикс.
Без диагнози, ако обичате. Апендиксът е отдясно. Няма какво да ви боли там в ляво.Как така няма?
Така. Там няма нищо.
А мен точно това нищо ме боли.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Чакане сред път. Не се сърдиш на някого, който е обещал да дойде и го няма, а ти закъсняваш. Чакаш сам себе си. В своя стремеж към целта отдавна си се задминал и изпреварил. Мислено си се явил вече на означената среща далеч от мястото, където се намираш. И трескаво се очакваш. Защо още се бавиш? Да чакаш сам себе си е по-мъчително, отколкото да чакаш когото и да било. Нетърпението те разкъсва и раздвоява. Сам се чувстваш виновен пред себе си. Не си удържал думата си. Объркал си собственото си време. Закъснял си за себе си.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“To go wrong in one's own way is better than to go right in someone else's.”
― Fyodor Dostoevsky, Crime and Punishment

“Your worst sin is that you have destroyed and betrayed yourself for nothing.”
― Fyodor Dostoevsky, Crime and Punishment