Desislava

“ Търсим все смисъл в трайността, в последователността, в обещанието за развитие. А забравяме, че разпукването на живота е в мига. Ако съзнаем това, гнетящото ни безсмислие изведнъж ще се напои с особен смисъл, който заготвя битието ни в мига: радостта от самото усилие, макар и напразно. Упоението от самото чувство, макар и несподелено. Гордата тръпка от подвига, макар и обречен.
Но обременени от неотстъпния натиск на смисъла, ние сме слепи и недъгави да се радваме на мига. И в своята доживотна гонитба на смисъла, обезсмисляме живота си. " / "Отклонение", Блага Димитрова/”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Усещам, че ти си се бронирал със забрава. За да не ти пречи нищо по начертания път.А аз за дълго останах в спомена. Пиех го на малки, пестеливи глътки и още не бях го изчерпала до дъно, когато се хванах, че вече съм далеч от него. Преживявах наслойките на многократното възпроизвеждане, а не истинското минало. Неволно вплитах миналото в настоящето, за да постигна някаква цялостност. А може би споменът се бе превърнал в копнеж по нещо неизживяно, неосъществимо".”
― Блага Димитрова, Отклонение

“ - Студено ли ти е? - попита ти и цяла ме загърна в прегръдка.
Тогава не знаех, че дълги години занапред в студовете и ветровете, които ме причакваха, щях да се свивам в спомена за тая прегръдка, за да се сгрея. ”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Наистина спомнянето е по-пълно преживяване, разширено от опита, изострено от липсата, обогатено от въображението.”
― Блага Димитрова, Отклонение