Simona > Simona's Quotes

“Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!”
― Дамян Дамянов

“Последно писмо
Ти ли ми отне топлината,
че е тъй студено днес у нас?
Няма с туй да станеш по-богата,
нито сиромах ще стана аз!...
А пък можеше ти толкоз леко
да ме стоплиш с двете си ръце!
Колко обич трябва на човека?
Колко сбира живото сърце?
Но аз имам мъка, дето пари,
лист неписан и безсънна нощ,
но аз имам вяра и другари -
те ми дават и крила и мощ!
И кога ми стане много тежко,
аз отново пак ще ги сбера -
ще им кажа всичко най-човешки,
те са свои - те ще разберат!
Ще повикам мъката си стара,
тя ще капне мълком на листа,
ще запаля със другар цигара...
Не, не съм самичък на света!
Имам радост, имам скърби тежки
и един огризан молив стар...
Да скърбиш е винаги човешко,
нечовешко - да си без другар!”
― Дамян Дамянов

“All my life, I have made it complicated, but it is so simple. I love when I love. And when I love, I am myself.”
― Hugh Prather, Notes to Myself

“Няма по-мъртва точка от спряно време. Съзнанието не може да приеме това и се съпротивлява с всички сили. Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер, когато се прибираш след напрегнат работен ден, как бие с учестения ти пулс. Застой. Значи преставаш да живееш.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Затворете се в къщи, свийте се в охлювната си черупка, станете пепеляви, кротки, плахи, и никога нищо ярко и разтърсващо няма да ви се случи. Или почти нищо.
Живот без задъханото присъствие на Случая е мъртвило. Самото предусещане, че може да те връхлети нещо непредвидено, че изобретателният Случай диша нейде в тила ти, че те причаква зад оня гребен на планината, зад оня дънер - това придава на дните тръпчивия жизнен сок. Да си нащрек: нещо ти предстои! Това е може би истинското съществуване. В такива мигове на изтръпване пред неизвестното влизаш в контакт с всичко.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Може би само студът може да породи такъв огън и да събере двама завинаги на тази прокълната планета.”
― Blaga Dimitrova, Лице

“Изведнъж присъствието му запълва нищото и го превръща във всичко.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Трябва да се научиш да се браниш от стръмното! Гледаш: скала, препречена пред тебе, и спираш. А не знаеш, че скалата е също път. И то най-прекият и най-щедрият - ще те възнагради за усилието с най-красивата гледка, невидена от никого!”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Вечер угасне електричеството.Обгърне ме благодетелна тъмнина.Все едно че съм сама.Никой не ме вижда.Дори мога да плача.Какво блаженство!Да плачеш,без да те питат защо плачеш,без да те утешават.Но за такова щастие се изисква тренировка:да плачеш,без да издадеш никакъв звук,и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с най-невинен глас:”Четката е на етажерката!”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“След залеза на всяка обич,
настъпва болка и тъга.
След залеза на всяка вечер
остава мрак и тишина.
Когато някои си отива,
ти нямаш сили да го спреш.
Когато видиш че една любов умира,
ти не можеш с нея да умреш.
Разбираш че мечтите са измама,
че си обичала, а обич няма,
че споменът е болка отлетяла,
че си била щастлива, а не си разбрала.”
― Blaga Dimitrova

“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли.
Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име.
Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите.
Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър.
Скорост, скорост към нищото,опустошителна като суховей.
Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти.
Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта.
Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят.
И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Само една любов признавам на тоя свят - да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.”
― Blaga Dimitrova, Отклонение

“Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж. Дългите, прочувствени пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият всеки спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време и да те подчинят. Страх и нежност, закрила и заплаха. Каквото и да бъде, нека де е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Срещне те стар познат и се провикне: - Какво става с тебе? Не мога да те позная!
Ние сме онова, което кара другите да кажат: - Не си ти!
Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: - Какво става с мене? Не мога да се позная!
Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние.
Ние сме, когато станем своята противоположност.
Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Your mind is working at its best when you're being paranoid.
You explore every avenue and possibility of your situation
at high speed with total clarity.”
― Banksy, Banging Your Head Against a Brick Wall

“Autumn is a second spring when every leaf is a flower.”
― Albert Camus

“Don’t let us forget that the causes of human actions are usually immeasurably more complex and varied than our subsequent explanations of them.”
― Fyodor Dostoevsky, The Idiot

“There is something at the bottom of every new human thought, every thought of genius, or even every earnest thought that springs up in any brain, which can never be communicated to others, even if one were to write volumes about it and were explaining one's idea for thirty-five years; there's something left which cannot be induced to emerge from your brain, and remains with you forever; and with it you will die, without communicating to anyone perhaps the most important of your ideas.”
― Fyodor Dostoevsky, The Idiot

“Grown-up people do not know that a child can give exceedingly good advice even in the most difficult case.”
― Fyodor Dostoyevsky, The Idiot

“It wasn't the New World that mattered... Columbus died almost without seeing it; and not really knowing what he had discovered. It's life that matters, nothing but life — the process of discovering, the everlasting and perpetual process, not the discovery itself, at all.”
― Fyodor Dostoevsky, The Idiot

“You talk when you cease to be at peace with your thoughts.”
― Kahlil Gibran, The Prophet

“Ever has it been that love knows not its own depth until the hour of separation.”
― Kahlil Gibran

“One day you will ask me which is more important? My life or yours? I will say mine and you will walk away not knowing that you are my life.”
― Khalil Gibran

“When you are sorrowful look again in your heart, and you shall see that in truth you are weeping for that which has been your delight.”
― Kahlil Gibran

“Beauty is not in the face; beauty is a light in the heart.”
― Kahlil Gibran

“I have found both freedom and safety in my madness; the freedom of loneliness and the safety from being understood, for those who understand us enslave something in us.”
― Kahlil Gibran, The Madman

“Hearts united in pain and sorrow
will not be separated by joy and happiness.
Bonds that are woven in sadness
are stronger than the ties of joy and pleasure.
Love that is washed by tears
will remain eternally pure and faithful.”
― Khalil Gibran, Love Letters in the Sand: The Love Poems of Khalil Gibran

“you must be ready to burn yourself in your own flame;
how could you rise anew if you have not first become ashes?”
― Friedrich Nietzsche, Thus Spoke Zarathustra

“Become who you are!”
― Friedrich Nietzsche, Thus Spake Zarathustra: A Book for All and None

“And once you are awake, you shall remain awake eternally. ”
― Friedrich Nietzsche, Thus Spoke Zarathustra - A Book For All And None