Жаклин Спасова-Бобева > Жаклин's Quotes

“Гледаше към него и се смееше. Гледаше я и той, без да откъсва очи от нея, и тихо блаженство го изпълваше отвътре, някаква радост ликуваща, не бе изпитвал това никога, към никоя жена досега, нещо непознато, което го размекваше и го правеше непознат за самия себе си. Магьосана жена. Страшна жена... Гледаш отстрани - прилича на всяка друга. Даже по-грозна от всяка друга. По-проста и по-нищо от всяка друга. А усещаш - по-друга е от всяка друга, нещо в нея не прилича на никоя друга. Кое е това нещо, особеното, само нейното, най-нейното нейно, най-тайното, което го теглеше така необуздано, така безволево към нея като към пропаст? Кое точно, кое? Той не знаеше. Знаеше: като надзърне в пропаст, най-напред му се иска да скочи в нея. После се дърпа назад. А тук не се дърпа. Тук се бута в бездната сляпо и не гледа нищо, и не иска да мисли за нищо...
Проклета жена. По-настрана от тая жена, по-настрана.”
― Георги Божинов, Калуня-каля

“Домът е топъл вир. Гмурнеш се, когато навън реже остър вятър. И ти е добре така, на топло у топлия вир. Но не може да стоиш вечно на топло у топлия вир. Все някога ще трябва да излезеш на вятъра и да поемеш дъх от острия вятър. И да спреш вятъра. Да застанеш с лице срещу лицето на вятъра...”
― Георги Божинов, Калуня-каля

“Чувай: никой не може да знае какво става в две, между две живи човешки души. Освен двете души. Когато между тях лежи севда. Никой. Даже и двете души. Разбра ли? Защото само в севда душата на човека е истинска. Най-истинска. А истинското човек не разбира и у себе си, камо ли у другите.”
― Георги Божинов, Калуня-каля

“Жената е по-мъдра от мъжа - тя не знае какво прави, но това, което прави , е винаги по-мъдро от това, което знае и прави мъжът.”
― Георги Божинов

“А е моя, толкова моя, като нищо друго мое на тоя свет; като никоя друга жива душа. Човек е истински само тогава, когато има една такава жива душа. Само една. Само тогава.”
― Георги Божинов

“После се замисли: това ли е искал за тоя народ - тегло? Иска да мъсти? Или иска мир и тишина? Какво точно иска? Ако караш с добром - смятат те за мекушав и ти се качат на главата. И бият. Ако отвръщаш на злото със зло - свикваш със Злото у себе си и непрекъснато му търсиш като храна все ново и ново Зло извън себе си, за да го оправдаваш... И тогава Злото у тебе страва обгърнало, постоянно Зло.”
― Георги Божинов

“Трябва да разбере всичко, от край до край. За да може да живее. Иначе не може. Той иска да живее мирно и тихо - там, в горите. Никой да не го закача, никого да не закача. И всички, всички да живеят мирно и тихо. Защото не може да се живее мирно в размирното. Не може. Размирното, което стои като дигнат нож над врата. И все да извръщаш очи към ножа, за да видиш кога ще блесне като светкавица към врата... Не може да се живее така. Той иска да разбере защо е размирно, кое му е размирното - и да го озапти.”
― Георги Божинов

“Чарда. Стадо. От стадото отделят брав, възседнат го, стиснат го с колене през ребрата, извият му шията назад - и теглят ножа през гърлото. Приврещи, притръшка се, докато се задави и стихне. И само поритва леко. А другите в това време си пасат, пасат си и хабер нямат. Стадото пасе и придава полека напред. И вече е забравило за оня брав, дето приврещял и се задавил в кръвта си. Хич биля не го е и забелязало... Нож чака всички, кво има да му се мисли толко. Нож. Паси - сега-засега... И стадото пасе. Казали му да опасе едно село - и опасло го. Какво е виновно стадото? Къде сите - там и гол Асан. Квото за сите - това и за Асан, голия. Паси днеска за днеска. Паси и не дигай глава, и не чакай, не гледай утрето. Утре нема... А той гледа и чака. Нещо е сбъркан, повреден е нещо. Гледа и чака... Но стадото не е стадо, а глутница. Пак е стадо, но казали му да стане глутница - и става глутница. И изяда друго стадо. После пак става стадо, което може да бъде изядено от друга глутница. И край нема тая...”
― Георги Божинов

“Момичето слезе на полянката, стъпи на минушката от две дървета, които прехвърляха вадата, застана там и се загледа във водата.”
― Георги Божинов, Калуня-каля

“Мир и тишина... Но за да има мир и тишина, в която да се чува как расте тревата, как шумолят талазите на ръжта, за да настане такава тишина след оня гръмол, пролетошния - трябва една последна пушка, която да затисне гърлото на другите. И един последен нож, който да пресече всички други. Или не е така?...
Дааа... все оставаше неясно нещо, нещо недоизказано, недовършено нещо. Колко пъти може да гърми последната пушка и докъде стига замахът на последния нож? Ей го неясното. А може би светът просто иска да бъде размирен, приятно му е да си играе на размирие от време на време, а ти му пречиш, защото той пречи на тебе? Какво точно е, какво? Кой да каже, кой знае?... Дълбок е светът. А ти искаш да стигнеш до дъното му, да го обърнеш като овчо шкембе и да го промиеш, за да го разбереш. Дълбок е светът и човек може да се удави в дълбокото. Но Калуньо не е човек, който ще се побои от дълбокото. Той може да се побои само от себе си...”
― Георги Божинов, Калуня-каля

“Hildegard of Bingen (1098 - 1189) with her prophetic gift and depth of vision, was the first to describe the healing powers of food. Hildegard’s nutritional approach is simple and healthy”
― Dr. Wighard Strehlow, St. Hildegard of Bingen‘s Nutrition: Spelt - The Super Food