Lidiya > Lidiya's Quotes

“Гребер се усмихна. В думите на Полман пролича малко от предишния му сарказъм. Полман забеляза това.
- Усмихвате се. И сте толкова спокоен. Защо не крещите?
- Крещя - отвърна Гребер. - Просто не го чувате.”
― Ерих Мария Ремарк

“- Връащам ви книгата за Швейцария.
- Не биваше да я спасявате. Мечтите не бива да се спасяват.
- Напротив. - каза Гребер - Какво друго, ако не те?
- Вярата. Мечтите се раждат отново.”
― Ерих Мария Ремарк, A Time to Love and a Time to Die

“Той отново погледна към стената. Колко много приличаше лицето й на огледало! Просто невероятно! Колцина са онези, които могат да отразят собствената ти светлина? Хората по-често приличат на… Той потърси сравнение и го намери в своята професия — на факли, които силно пламтят, докато изтлеят. Колко рядко лицата на другите възприемат от теб собствения ти израз, съкровените ти и трепетни мисли и ги отразяват обратно върху теб?”
― Ray Bradbury, 451° по Фаренхайт/Смъртта е занимание самотно/Гробище за лунатици

“— Видяхте ли гибелта на този свят? — продължаваше жрецът. — Разбирате ли кой е виновен за нея? Кой знае имената на онези, които с едно натискане на бутона, дори без да виждат това, което правят, са изтривали от лицето на земята стотици хиляди хора? Превръщали са безкрайните зелени гори в изпепелени пустини? Какво направихте с този свят? С моя свят?! Как посмяхте да поемете върху себе си отговорността да го превърнете в нищо? Земята не знае по-голямо зло от вашата адска машинна цивилизация, цивилизацията, противопоставяща неживите механизми на природата! Тя направи всичко възможно да смачка, да изяде и смели света, но се самозабрави и изтреби самата себе си… Вашата цивилизация е раков тумор, тя е огромна амеба, която жадно поглъща всичко, което е полезно и хранително наоколо, и изхвърля само зловонни отровени отпадъци. И сега отново са ви нужни ракети! Нужно ви е най-страшното оръжие, създадено от цивилизация на престъпници! Защо? За да довършите започнатото? За да шантажирате последните оцелели? Да се доберете до властта? Убийци! Ненавиждам ви, ненавиждам ви всичките! — закрещя истерично той, после се закашля и млъкна.”
― Dmitry Glukhovsky, Metro 2033

“Мъжете не знаят какво е това любов, докато тя не ги покоси, а когато това стане, пак не знаят, защото са изгубили изцяло и окончателно ума си. Можеш да се сбъркаш от жени в постелята, но в мига, когато се отделиш от тях, не само да не изпитваш липса и празнина, а да ти се струва, че си преял с изстинало ядене. И изведнъж от нищото се появява една, която само като те погледне, забравяш завинаги, че си гладен и жаден. От какво са направени тия женски очи, които напрво ти кормят душата като на жертвено животно, и боговете не знаят защо. Защото, ако знаеха, щяха да се сурнат долу на земята при тях. И щяха да запратят оглупелите смъртни от мъжки род на своето място, горе, в посинелите от скука небесни селения.”
― Боян Биолчев, Амазонката на Варое

“Към родината

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.

Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.”
― Атанас Далчев

“И тогава видя пламъка, който изведнъж лумна на хълма извън града - малка, ярка огнена струя, която бързо се превърна в кръст, горящ на хоризонта. Той се засмя. Всичко си е както обикновено; по дяволите победадата. Долу католиците, негрите и евреите и не забравяй - весели се днес, защото утре ще гориш в пламъци. Америка си е Америка. Ние сме тук, за да ви напомним каква е истината.”
― Irwin Shaw, Rich Man, Poor Man

“Научих, че светът не те вижда отвътре, че изобщо не се интересува от надежди, мечти и терзания, които лежат скрити под кожата и костите ти. Беше съвсем простичко, макар абсурдно и жестоко. Пациентите ми го знаеха. Бяха прозрели, че голяма част от онова, което са били, ще бъдат или биха могли да бъдат, зависи от симетрията на костната им структура, от разстоянието между очите им, от големината на брадичката, от формата на носа им, от това дали имат идеален назофронтален ъгъл или не.
Красотата е огромен и незаслужен дар, който се дава произволно, глупашки.”
― Khaled Hosseini, And the Mountains Echoed

“Част от мен смята, че е по-добре да продължим като досега, да се държим така, сякаш не знаем колко несъвместими сме били един с друг. Ще боли по-малко. Може би е по-добре от закъсняло признание. От крехкия и несигурен поглед към това какви можеше да бъдат нещата помежду ни. Казвам си, че така ще се породи единствено съжаление, а каква полза от него? Загубата ни е безвъзвратна.”
― Khaled Hosseini, And the Mountains Echoed

“Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.”
― Ivan Vazov

“But better to get hurt by the truth than comforted with a lie.”
― Khaled Hosseini

“Literature is greater than any of us, dammit.”
― Romain Gary

“Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!”
― Дамян Дамянов

“Непокътната врата й напомняше, че навън броди лудостта, независимо дали някой, за когото те е грижа, е излязъл да се срещне с нея, или не.”
― Josh Malerman, Bird Box

“— Гордостта — обобщи Мери, която се осланяше на мъдрите си
размишления — според мен е често срещано несъвършенство. От
всичко, което съм прочела, заключавам, че наистина се среща често,
че човек по природа е склонен към това и че малцина от нас не хранят
чувство на самодоволство за някои свои достойнства, все едно —
истински или въображаеми. Суетност и гордост са различни неща,
макар двете думи понякога да се използуват като синоними. Може да
си горд, без да си суетен. Гордостта се отнася повече към мнението
ни за нас самите, а суетността към онова, което бихме искали другите
да мислят за нас.”
― Джейн Остин, Pride and Prejudice

“Чувствуваше се унизена и скръбна;
съжаляваше, макар да не знаеше точно защо. Сега копнееше за
любовта му — сега, когато вече нямаше надежда да я има. Искаше да
получи вест от него, когато вероятността да й пише бе напълно
загубена. Уверена бе, че ще е щастлива с него, когато стана ясно, че
никога не ще се срещнат.”
― Джейн Остин, Pride and Prejudice

“Всички обичаме да поучаваме, но
най-често учим другите на неща, които не си струва да се знаят.”
― Джейн Остин, Pride and Prejudice

“Нахалството му надмина очакванията на Елизабет; тя
седеше и мълчаливо се зарече да помни отсега нататък, че наглостта
на наглия е безгранична.”
― Джейн Остин, Pride and Prejudice

“— Колкото и злощастно да е станалото с Лидия, ние ще
извлечем от него следната поука: че загубената добродетел е нещо
невъзвратимо; че една-единствена погрешна стъпка влече подире си
безконечен провал; че доброто име е колкото прекрасно, толкова и
крехко и че жената трябва да бди над себе си неспирно и да се брани
от недостойните представители на обратния пол.”
― Джейн Остин, Pride and Prejudice

“Човек, който не мени мнението си, е задължен да бъде много точен в първата си преценка.”
― Джейн Остин, Гордость и предубеждение

“Колкото опознавам света, толкова повече ме
разочарова; всеки изминал ден ме уверява в несъвършенството на
човешкия характер и в измамната фасада на достойнството и
благоразумието.”
― Jane Austen, Pride and Prejudice

“— Според мен у всекиго се крие склонност към някакво зло, таи
се някакво природно несъвършенство, което и най-високото
образование не би могло да заличи.”
― Jane Austen, Pride and Prejudice

“С твоя здрав разум си тъй
искрено сляпа за безразсъдствата и глупостите на другите! Всеки
може да се преструва на искрен — това го виждаме навсякъде. Но да
си искрен без показност и без преструвка — да извличаш само
доброто от всекиго и да го правиш още по-добро, без изобщо да
споменаваш несъвършенствата, — това го можеш само ти.”
― Jane Austen, Pride and Prejudice

“Имам чувството, че нейното и моето сърце са здраво свързани и ако нейното се раздвижи, дърпа и моето. Като две завързани с въже една за друга лодки. И не можеш да го прережеш, защото няма нож, който да ти свърши работа.”
― Haruki Murakami, Men Without Women: Stories