Slavena > Slavena's Quotes

“Some people turn sad awfully young. No special reason, it seems, but they seem almost to be born that way. They bruise easier, tire faster, cry quicker, remember longer and, as I say, get sadder younger than anyone else in the world. I know, for I'm one of them.”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine

“Estragon: We always find something, eh Didi, to give us the impression we exist?

Vladimir: Yes, yes, we're magicians.”
― Samuel Beckett, Waiting for Godot

“Вика (ми): "Ти като мълчиш си абсолютно фасцинираща". Не ми казва човешки, че съм цапната в устата, знам си го, а: "Не понасям словесните ти ерупции"

*

Пусни при теб клюката, че ще раждам инвитро, близнаци. Пусни я на десетия етаж да видим - как ще се обогати, докато слезе долу при теб. Как на кого? на тия дето лежат, гледат телевизия и чакат да умрат. Знам, че ще се обидят, но ти ги успокой, че не са само те. Човечеството прави същото – дреме локално и оглупява глобално.

*

Биеха се на дуели за мен, с юмруци. имаше двама, бях ги влюбила синхронно.

*

Моето не става за разправяне, пред никого не става. Аз се изповядвам на отец Диктофон … да се каже, но да не се знае.

/"Бясна, кривогледа и лакома", монодрама/”
― Боян Папазов , Бая си на бълхите

“You have wakened not out of sleep, but into a prior dream, and that dream lies within another, and so on, to infinity, which is the number of grains of sand. The path that you are to take is endless, and you will die before you have truly awakened.”
― Jorge Luis Borges

“The feelings that hurt most, the emotions that sting most, are those that are absurd - The longing for impossible things, precisely because they are impossible; nostalgia for what never was; the desire for what could have been; regret over not being someone else; dissatisfaction with the world’s existence. All these half-tones of the soul’s consciousness create in us a painful landscape, an eternal sunset of what we are.”
― Fernando Pessoa

“I bear the wounds of all the battles I avoided.”
― Fernando Pessoa

“По всички преценки – и днешните, и вчерашните, не беше красива жена, но беше топла – бяла и мека като царицата на термитите. Обитаваше мястото, наречено “Трите вятъра” - там, където проходът се разширява и пътниците разпрягат колите си, опъват с пукот крайниците си и търсят къде да преспят и да се нахранят. Имаше един вятър от високото, който идваше винаги разярен, но бързо си отиваше, и един постоянстващ, ниско, по посоката на пътя, който свиреше с ледена пищялка в костите, и още един малък лисичи вятър с опашка от чeрвеникава прах, който крадеше кърпите и каквото имаше на хартия написано и се криеше в дупките на скалите. Та от тях идваше названието. Беше тъжно място, изкарваше на повърхността всяка тъга, попиваше тъгата като гъба. Зад отвесните склонове слънцето изгряваше късно и залязваше рано и дните бяха кратки и равни по големина през цялата година. И може би затова го избра Неделя, заради достатъчните нощи.

Не се научи да притежава и не вземаше пари. Обичаше мъниста и всякакви стъклени топчета и им се радваше винаги, защото приличаха на чисти очи, без бъдеще. Имаше една стомна, в която слагаше мънистата, и една възглавница, бродирана с червени кръстове, която пълнеше с косите си. Времето минаваше и отрязаните коси ставаха все повече и все по-леко се спеше върху възглавницата. Сутрин намираше на нея винаги ново лице, още гладко от съня и огромно поради близостта. Поемаше го между дланите си и го разглеждаше, всеки път изненадана от скъпоценността му. И често плачеше над любовниците си като над мъртви, защото толкова бяха красиви лицата им и толкова бездарни съдбите им.”
― Яна Букова, Пътуване по посока на сянката

“Веднъж чух как моят завеждащ-отдел казва на един колега: „Този човек е празен отвътре“. Не се подвоумих, грабнах снимката на Голям Гальовник, която винаги нося в портфейла си, заедно с доказателствата за съществуването си - документи за самоличност, застраховка срещу всякакви рискове, и показах на моя завеждащ-отдел, че съм „пълен отвътре“.
— Мога ли да ви попитам - каза той - защо си взехте питон, а не някакво по-обичливо животно?
— Питоните са много обичливи. По природа лесно се привързват. Увиват се
— Само затова ли?
— Никой не го искаше.”
― Romain Gary, Голям гальовник / Животът пред теб

“И чувствата ми получават епилептичен припадък. А на повърхността не се вижда нищо. Кожата е гладка, лицето – спокойно, ръцете – отпуснати, но отвътре всичко ври, пени се, руши, разбива и бучи, и гласните ми струни могат да произведат вик, който ще разцепи галактиката.”
― Edo Popović, Oči

“В гърдите ми беше заседнало голямо парче копнеж.”
― Tatjana Gromača, Crnac

“Tоварски го бях разбрал още от първите думи. Познавах добре aфазията на Вернике. Един приятел се беше разбил със самолета си и вече две години дърдореше така. Когато е засегната една част от мозъка, човек губи дар слово. Думите се оформят и излизат както им дойде. Знае какво мисли, но не знае какво говори. Обърканите думи флиртуват помежду си както им хареса. На човек му трябва малко време, за да го осъзнае. Защото мисълта е недокосната, ясна и нормална, но не успява да се формира чрез установените фонеми, това е всичко. Думите се трошат, деформират се, усукват се, обръщат се наопаки, взривяват изречението, не знаят вече нищо и се получава каквото дойде (…) Най-сетне езикът да се освободи от мисълта. Да се издърдорят още сто милиона думи. А това естествено е придружено от логорея. Човек не може да спре да бърбори, защото всички спирачки са разрушени и няма никакъв контрол.

"Дидия бичкам". Волята му блуждаеше около "Лидия обичам те" и не успяваше да се захване.”
― Romain Gary

“Понякога животът ми очи отваря в мрака
и ме обзема чувството, че множества кръстосват улиците,
а аз стоя невидим и ги наблюдавам
как сляпо и тревожно търсят чудо.

Така детето се унася в сън - уплашено
от прокънтяващите стъпки на сърцето
далеч, далеч, догдето утрото не пъхне лъч в ключалката,
за да отвори дверите на мрака.”
― Tomas Tranströmer

“I can't sleep. There is a woman stuck between my eyelids. I would tell her to get out if I could. But there is a woman stuck in my throat”
― Eduardo Galeano