Slavena

“You have wakened not out of sleep, but into a prior dream, and that dream lies within another, and so on, to infinity, which is the number of grains of sand. The path that you are to take is endless, and you will die before you have truly awakened.”
― Jorge Luis Borges

“И чувствата ми получават епилептичен припадък. А на повърхността не се вижда нищо. Кожата е гладка, лицето – спокойно, ръцете – отпуснати, но отвътре всичко ври, пени се, руши, разбива и бучи, и гласните ми струни могат да произведат вик, който ще разцепи галактиката.”
― Edo Popović, Oči

“По всички преценки – и днешните, и вчерашните, не беше красива жена, но беше топла – бяла и мека като царицата на термитите. Обитаваше мястото, наречено “Трите вятъра” - там, където проходът се разширява и пътниците разпрягат колите си, опъват с пукот крайниците си и търсят къде да преспят и да се нахранят. Имаше един вятър от високото, който идваше винаги разярен, но бързо си отиваше, и един постоянстващ, ниско, по посоката на пътя, който свиреше с ледена пищялка в костите, и още един малък лисичи вятър с опашка от чeрвеникава прах, който крадеше кърпите и каквото имаше на хартия написано и се криеше в дупките на скалите. Та от тях идваше названието. Беше тъжно място, изкарваше на повърхността всяка тъга, попиваше тъгата като гъба. Зад отвесните склонове слънцето изгряваше късно и залязваше рано и дните бяха кратки и равни по големина през цялата година. И може би затова го избра Неделя, заради достатъчните нощи.

Не се научи да притежава и не вземаше пари. Обичаше мъниста и всякакви стъклени топчета и им се радваше винаги, защото приличаха на чисти очи, без бъдеще. Имаше една стомна, в която слагаше мънистата, и една възглавница, бродирана с червени кръстове, която пълнеше с косите си. Времето минаваше и отрязаните коси ставаха все повече и все по-леко се спеше върху възглавницата. Сутрин намираше на нея винаги ново лице, още гладко от съня и огромно поради близостта. Поемаше го между дланите си и го разглеждаше, всеки път изненадана от скъпоценността му. И често плачеше над любовниците си като над мъртви, защото толкова бяха красиви лицата им и толкова бездарни съдбите им.”
― Яна Букова, Пътуване по посока на сянката

“I bear the wounds of all the battles I avoided.”
― Fernando Pessoa