Zhani

“....наше село май таквоз че да е - дека верата не е баш Вера, господа не е баш Господ. А человеко секогиш си е человек - живинка. С вера и без вера, с господ и без господ. Но триж е по-нефелен от другите живинки, оти сам си е турил дуваре на душата. Те такива - чест, господ, род, замя...Верва си, дека вардат зло да не се сурне навътре, а они запират доброто да не рипне навънка. И е пусто и вънка, и вътре. И Вельо, колко и голем и суров да го видиш - мънечък е! Сред дуваре е живил, на сенка е расъл. Он си мисли, че е голем муж, оти своя плът къса и на внуците я даье за едната си намочана чест. Големио муж, сърцатио муж Никодиме, нема чест, нема бог, нема вера, нема земя, нема род, дека да са по-големи от него си. Айде попе, ела по мене да те водим у нас, да ти сипем една топла чорбица, че тука на страшно мирише, на молитва!....”
― Петър Делчев, Трънски разкази

“I thought I had found my calling, I thought I'd understood that in order to heal, I could heal others, or at least the other "healable" people, the ones who can be saved - instead of moping because I can't save other people. So what does this mean - I'm supposed to become a doctor? Or a writer? It's a bit the same thing, no? (Paloma)”
― Muriel Barbery, The Elegance of the Hedgehog

“A lot of bad stuff in the world wasn’t really that bad until someone tried to change it.”
― Gregory David Roberts, Shantaram

“Because not all monsters were monsters in the beginning. Some are monsters born of sorrow.”
― Fredrik Backman, My Grandmother Sends Her Regards and Apologises