Наталия Карипова

“Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар-
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.”
― Миряна Башева, Не всичко тече

“- Какво наказание си избираш?
- Да помня.”
― Блага Димитрова, Лавина

“Тишина.
След изгубената битка
няма вече ни знак, ни сигнал.
Само сянката ми любопитна
изпълнява своя ритуал.

Само тъмни влакове внезапно
изтрещяват над потулен мост.
И при мен се връща многократно
все един отчаян парадокс:

Как се сменя любовта с омраза,
как се раждат траурни цветя?
И защо тополите запазват
не листата си,
а чуждите гнезда?”
― Павел Матев, Мен ме измъчва красотата

“Забравят те. Могат без тебе.”
― Blaga Dimitrova, Лавина