“Несчастный человек жесток и черств. А все лишь из-за того, что добрые люди изуродовали его.”
― Мастер и Маргарита. Белая Гвардия
― Мастер и Маргарита. Белая Гвардия
“Тишина.
След изгубената битка
няма вече ни знак, ни сигнал.
Само сянката ми любопитна
изпълнява своя ритуал.
Само тъмни влакове внезапно
изтрещяват над потулен мост.
И при мен се връща многократно
все един отчаян парадокс:
Как се сменя любовта с омраза,
как се раждат траурни цветя?
И защо тополите запазват
не листата си,
а чуждите гнезда?”
― Мен ме измъчва красотата
След изгубената битка
няма вече ни знак, ни сигнал.
Само сянката ми любопитна
изпълнява своя ритуал.
Само тъмни влакове внезапно
изтрещяват над потулен мост.
И при мен се връща многократно
все един отчаян парадокс:
Как се сменя любовта с омраза,
как се раждат траурни цветя?
И защо тополите запазват
не листата си,
а чуждите гнезда?”
― Мен ме измъчва красотата
“Моята любов е моята лавина.”
― Лавина
― Лавина
“Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо, те първи се появяват в Москва. Тези цветя много ярко се открояваха върху черното й пролетно манто. Тя носеше жълти цветя! Лош цвят. Тя сви от Тверская в една пряка и тогава се обърна. Знаете къде е Тверская, нали? По Тверская минаваха хиляди хора, но аз ви уверявам, че тя видя само мен и ме погледна не само тревожно, но дори някак болезнено. Порази ме не толкова нейната красота, колкото безкрайната, невиждана самотност в очите й! Подчиних се на жълтия знак и също свих в пресечката, тръгнах подире й. Вървяхме безмълвно по кривата скучна уличка, аз по единия тротоар, тя - по другия. Представете си, по уличката нямаше жива душа. Измъчвах се, защото ми се стори, че трябва да я заговоря, а се боях, че няма да произнеса нито дума и тя ще си отиде и никога вече няма да я видя. И представете си, изведнъж заговори тя:
- Харесват ли ви моите цветя?
Добре помня как прозвуча гласът й, доста нисък, но пресеклив, и колкото и да е глупаво, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и докато я приближавах, отговорих:
- Не.
Тя ме погледна учудено, а аз изведнъж и съвсем неочаквано разбрах, че цял живот съм обичал именно тази жена!...”
― Избранное роман "Мастер и Маргарита": рассказы
- Харесват ли ви моите цветя?
Добре помня как прозвуча гласът й, доста нисък, но пресеклив, и колкото и да е глупаво, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и докато я приближавах, отговорих:
- Не.
Тя ме погледна учудено, а аз изведнъж и съвсем неочаквано разбрах, че цял живот съм обичал именно тази жена!...”
― Избранное роман "Мастер и Маргарита": рассказы
Littérature française du XXIe siècle
— 2834 members
— last activity May 08, 2026 08:16AM
Romans français et francophones de l'an 2001 à nos jours. ...more
Наталия’s 2025 Year in Books
Take a look at Наталия’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
More friends…
Polls voted on by Наталия
Lists liked by Наталия



































