Ellie

“Страхът ми, колебанията ми и моята немощ. И всички тия гласове, всички тия болки в мене. Страхът ме кара да върша това, което не искам да върша, което не би требвало да върша. Подтиква ме против волята ми, против разсъдъка ми. Смущава ме, когато требва да бъда най-силен, разбърква, замъглява мислите ми, разклаща верата ми, сломява силата ми, кара ме да се разкайвам, да се срамувам от себе си. Аз вървя винаги срещу него, отивам винаги там, откъдето иска той да ме отблъсне, да ме прогони, да ме принуди да бегам. Винаги срещу него, за да го надвивам, но това е трудно и е една непрестанна борба, тежка, мъчителна. Аз искам да го изтръгна от сърцето си като зъл трън, който се е впил там. Искам да се освободя от него, да освободя от него ума си, волята си, душата си. Искам да бъда свободен човек. И аз винаги вървя срещу него, ала това ме мъчи и изтощава. Откъде иде тоя страх в мене? От какво се боя? Боя се от смъртта, боя се от страдания и всякакви болки, боя се да не направя нещо, за което после ще се разкайвам, от което ще се срамувам, боя се и от присъдата на другите, от присъдата на моите най-близки хора, на другарите ми, та и на враговете ми. Искам да върша неща, които никой не би могъл, не би имал право да осъжда. Искам да мисля и да действувам без страх. Да бъде ясна всяка моя мисъл, да бъде твърда волята ми, да бъде твърда верата ми. А откъде идват всички тия гласове и болки в мене?”
― Димитър Талев, Гласовете ви чувам

“Certainly the most destructive vice if you like, that a person can have. More than pride, which is supposedly the number one of the cardinal sins - is self pity. Self pity is the worst possible emotion anyone can have. And the most destructive. It is, to slightly paraphrase what Wilde said about hatred, and I think actually hatred's a subset of self pity and not the other way around - ' It destroys everything around it, except itself '.

Self pity will destroy relationships, it'll destroy anything that's good, it will fulfill all the prophecies it makes and leave only itself. And it's so simple to imagine that one is hard done by, and that things are unfair, and that one is underappreciated, and that if only one had had a chance at this, only one had had a chance at that, things would have gone better, you would be happier if only this, that one is unlucky. All those things. And some of them may well even be true. But, to pity oneself as a result of them is to do oneself an enormous disservice.

I think it's one of things we find unattractive about the american culture, a culture which I find mostly, extremely attractive, and I like americans and I love being in america. But, just occasionally there will be some example of the absolutely ravening self pity that they are capable of, and you see it in their talk shows. It's an appalling spectacle, and it's so self destructive. I almost once wanted to publish a self help book saying 'How To Be Happy by Stephen Fry : Guaranteed success'. And people buy this huge book and it's all blank pages, and the first page would just say - ' Stop Feeling Sorry For Yourself - And you will be happy '. Use the rest of the book to write down your interesting thoughts and drawings, and that's what the book would be, and it would be true. And it sounds like 'Oh that's so simple', because it's not simple to stop feeling sorry for yourself, it's bloody hard. Because we do feel sorry for ourselves, it's what Genesis is all about.”
― Stephen Fry

“I didn't want to kiss you goodbye — that was the trouble — I wanted to kiss you good night — and there's a lot of difference.”
― Ernest Hemingway

“On your worst days do not look in the mirror and call yourself pretty. Call yourself trying, call yourself surviving, call yourself learning how to get through a day, a week, a month or year. Call yourself still learning.”
― Meggie Royer