Rumi

“The green painted concrete out in front of the house, which at first seemed like a novel way to save money on lawn-moving, was now just plain depressing. The hot water came reluctantly to the kitchen sink as if from miles away, and even then without conviction, and sometimes a pale brownish color. Many of the windows wouldn't open properly to let flies out. Others wouldn't shut properly to stop them getting in. The newly planted fruit trees died in the sandy soil of a too-bright backyard and were left like grave-markers under the slack laundry lines, a small cemetery of disappointment. It appeared to be impossible to find the right kinds of food, or learn the right way to say even simple things. The children said very little that wasn't a complaint.”
― Shaun Tan, Tales from Outer Suburbia

“и ето какво исках да кажа
най-голямата болка - това не са градовете, които оставяме зад гърба си, не са улиците, по които няма да минем никога повече, не са дърветата, които няма да ронят под нашите прозорци цвят, не са звездите, до които няма да се докоснем
...
и ето какво исках да кажа
най-голямата болка е от това, че градовете умират точно
в деня, когато ги напускаме – за малко или завинаги”
― Narine Abgaryan, С неба упали три яблока

“През май, свечери ли се, небето е ниско и лепкаво, с мастилен оттенък. Прокараш пръст по него и то се отдръпва уплашено, плисва се на вълни и оголва мекото си като кадифе живо лоно.”
― Narine Abgaryan, С неба упали три яблока

“От една страна, тибетците не приемаха смъртта с тъга, просто смятаха, че умрелият се е преместил в друг свят и толкова. От друга, не разбирах хората, които с часове се кланяха в храмовете и около тях. Откъде такъв страх от наказание?”
― Ma Jian, Stick Out Your Tongue