Ira

“Вяра"
Ето — аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
„Как, искаш ли час да живееш?“
Веднага ще кресна:
„Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!“

За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? —
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? —
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право —
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! — Не струва!

Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!”
― Никола Вапцаров, Моторни песни

“Да можеш да забравяш — това е здрав разсъдък. Непрекъснато да си спомняш — това е смахнатост, лудост.”
― Джек Лондон, Сказания о Кише

“Ще бъда стар, ще бъда много стар,

ако остана след погромите, разбира се,

като окъсан рибен буквар

модел хиляда осемстотин и четирийсе.



Тъй както малките деца разлистват

и почват със картинките от края,

така и мене днеска ми се иска

за бъдещето да си помечтая.



Защо пък не? — В мечтите няма цензура,

мечтите греят с синкава прозрачност.

А по-добре е да подгониш вятъра,

отколкото да седнеш и да плачеш.



Тогава аз ще имам син,

синът ще бъде двадесетгодишен.”
― Никола Вапцаров

“I’ll tell you the story of the wave and the rock. It’s an old story. Older than we are. Listen. Once upon a time there was a wave who loved a rock in the sea, let us say in the Bay of Capri. The wave foamed and swirled around the rock, she kissed him day and night, she embraced him with her white arms, she sighed and wept and besought him to come to her. She loved him and stormed about him and in that way slowly undermined him, and one day he yielded, completely undermined, and sank into her arms.”
“And suddenly he was no longer a rock to be played with, to be loved, to be dreamed of. He was only a block of stone at the bottom of the sea, drowned in her. The wave felt disappointed and deceived and looked for another rock
“What does that mean? He should have remained a rock.”
“The wave always says that. But things that move are stronger than immovable things. Water is stronger than rocks.”
― Erich Maria Remarque, Arch of Triumph