Теодора ♊️

“Безкрайната болка на любовта и тъгата. Може би в някой друг живот щях да откажа, щях да заскубя косите си, да закрещя, да го оставя сам да посрещне избора си. Но не и в този. Той щеше да отплава за Троя, а аз щях да го последвам дори в смъртта.”
― Madeline Miller, The Song of Achilles

“And yes, there was such a luster in his eyes that I had to look away, and when I looked back at him, his gaze hadn’t moved and was still focused on my face, as if to say, So you looked away and you’ve come back, will you be looking away again soon?—which was why I had to look away once more, as if immersed in thought, yet all the while scrambling for something to say, the way a fish struggles for water in a muddied pond that’s drying up in the heat.”
― André Aciman, Call Me by Your Name

“Когато очите ни се срещнаха, усетих, че пребледнявам. Обзе ме необяснимо чувство на страх. Разбрах, че съм срещнал човек с такова обаяние, на което, ако се поддам, би могло да ме погълне целия, цялата ми душа, изкуството ми дори. Никога не съм допускал външни обстоятелства да влияят на живота ми. Ти добре знаеш, Хари, колко съм независим по природа. Винаги съм бил господар на себе си, поне до срещата с Дориан Грей. И изведнъж… всъщност не знам как да ти го обясня. Нещо сякаш ми подсказа, че съм пред прага на критичен момент в моя живот.Изпитах странното усещане, че съдбата се готви да ми предложи изтънчени удоволствия, но и не по-малко изтънчени мъки. Изплаших се и се обърнах да си вървя.”
― Оскар Уайлд, Портретът на Дориан Грей

“This is not, cannot, had better not be a dream, because the words that came to me, as I pressed my eyes shut, were, This is like coming home, like coming home after years away among Trojans and Lestrygonians, like coming home to a place where everyone is like you, where people know, they just know—”
― André Aciman