Raddie

“А сърцето, къде е сърцето, кой и къде скри сърцето, кой го открадна, защо непрекъснато се говори за край, защо все нещо се приключва, къса, чупи, разглобява, защо нищо не започва, защо нищо не се създава, защо ме оставихте сама в градините ми, да обикалям като в музей, да колекционирам оттенъци от спомените ни, да вледенявам морето, за да никой не може да се удави, да изпръсквам парфюмите на любимите ви, за да не ги забравите, да прожектирам залези, да ги смесвам с изгреви, за по-различен цвят, да правя склуптори от молекулите на августовия въздух. Понякога, много рядко,се чудя има ли ме наистина, родила ли съм се наистина, или сънувам, има ли ги моите градини, кайсиева, черешова, прасковена, ябълкова, има ли ги стълбите към морето, ще го разтопи ли някой.”
― Теа Денолюбова

“She is free in her wildness, she is a wanderess, a drop of free water. She knows nothing of borders and cares nothing for rules or customs. 'Time' for her isn’t something to fight against. Her life flows clean, with passion, like fresh water.”
― Roman Payne

“ - Студено ли ти е? - попита ти и цяла ме загърна в прегръдка.
Тогава не знаех, че дълги години занапред в студовете и ветровете, които ме причакваха, щях да се свивам в спомена за тая прегръдка, за да се сгрея. ”
― Блага Димитрова, Отклонение

“ Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми! Защо трябва винаги да бъдем сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели? Хора, сърцето ви е домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата. ”
― Blaga Dimitrova, Отклонение