Stoycho

“Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.”
― Jean Paul Sartre

“Скоро сред представителите на тогавашната литература, сред университетските професори и философите на революцията щеше да се появи този нов човек, който бе размишлявал върху всичките им теми и който нямаше нищо общо с тях освен терминологията. Те всички се бяха вкопчили в някаква догма и се задоволяваха с думи и илюзии, а отец Николай беше свещеник, минал толстоевството и революцията, и продължаваше напред и напред. Жадуваше за мисъл окрилено веществена, която да очертае нелицемерно различим път в движението си и да промени света към по-добро, да е очевидна дори за детето и неукия, както блясъкът на светкавицата или тътенът на гръмотевицата. Жадуваше за новото.”
― Борис Пастернак, Doctor Zhivago

“Носталгията няма нищо общо с естетическото чувство, тя дори не е свързана със спомена за щастие. Човек изпитва носталгия към определено място чисто и просто, защото е живял там, добре или зле, е без значение, миналото е винаги хубаво, както между впрочем и бъдещето. Единствено настоящето причинява болка.

Носим го като една язва от страдание, която е наша спътница между два безкрая от спокойно щастие.”
― Michel Houellebecq, Soumission

“One of the major difficulties Trillian experienced in her relationship with Zaphod was learning to distinguish between him pretending to be stupid just to get people off their guard, pretending to be stupid because he couldn't be bothered to think and wanted someone else to do it for him, pretending to be outrageously stupid to hide the fact that he actually didn’t understand what was going on, and really being genuinely stupid. He was renowned for being amazingly clever and quite clearly was so—but not all the time, which obviously worried him, hence, the act. He preferred people to be puzzled rather than contemptuous.”
― Douglas Adams, The Hitchhiker's Guide to the Galaxy