Gery Dara

“Няма друг начин да обезоръжиш един човек, освен чрез вина. Чрез онова, което самият той е приел като вина. Ако човек някога е откраднал и стотинка, можеш да му наложиш наказание, предвидено за банков обирджия, и той ще го приеме. Ще понесе всякаква мизерия, ще мисли, че не заслужава друго. Ако на света няма достатъчно вина, трябва да я създадем. Ако научим човек, че е лошо да се гледат пролетни цветя, а той ни повярва и после го направи, ще можем да правим с него каквото поискаме. Той няма да се защитава. Няма да мисли, че заслужава защита. Няма да се бори. Но да ни пази Господ от човека, който живее по собствените си стандарти. От човека с чиста съвест. Той е човекът, който ще ни победи.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“ Търсим все смисъл в трайността, в последователността, в обещанието за развитие. А забравяме, че разпукването на живота е в мига. Ако съзнаем това, гнетящото ни безсмислие изведнъж ще се напои с особен смисъл, който заготвя битието ни в мига: радостта от самото усилие, макар и напразно. Упоението от самото чувство, макар и несподелено. Гордата тръпка от подвига, макар и обречен.
Но обременени от неотстъпния натиск на смисъла, ние сме слепи и недъгави да се радваме на мига. И в своята доживотна гонитба на смисъла, обезсмисляме живота си. " / "Отклонение", Блага Димитрова/”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Някъде, мислеше си той, е майката на това момче, която е треперила от грижа да го защити при първите му несигурни крачки, когато го е учила да ходи, която е измервала бебешките му храни с прецизността на ювелир, която се е подчинявала ревностно на последната дума на науката за неговата диета и хигиена, защитавайки неукрепналото му тяло от микробите; сетне го беше изпратила на място, където да бъде превърнат в измъчен невротик от хора, които го учеха, че няма ум и не трябва никога да се опитва да мисли. Ако го беше хранила с развалени боклуци, ако беше сложила отрова в храната му — това щеше да е по-мило и по-малко фатално.

Той си мислеше за всички животински видове, които учат малките си на изкуството на оцеляването, котките, които учат котетата да ловуват, птиците, които влагат такива огромни усилия в това да научат пиленцата да летят — а човекът, чийто инструмент за оцеляване е умът, не просто се проваля в това да научи детето да мисли, а посвещава цялото му образование на целта да унищожи разума му, да го убеди, че мисълта е безполезно зло, преди още да е започнало да мисли.

От първите случайни фрази, отправени към детето, та до последните, всички те са като поредица от удари, които да спрат двигателя му, да намалят силата на съзнанието му. Не задавай толкова много въпроси, децата трябва да се гледат, не да се слушат! Кой си ти, че да мислиш? Така е, защото аз казвам! Не спори, подчинявай се! Не се опитвай да мислиш, вярвай! Не се бунтувай, нагаждай се! Не се проявявай, адаптирай се! Не се бори, прави компромиси! Сърцето ти е по-важно от ума! Кой си ти, че да знаеш? Родителите ти знаят по-добре! Обществото знае по-добре! Бюрократите знаят по-добре! Кой си ти, че да възразяваш? Всички ценности са относителни! Кой си ти, че да искаш да се измъкнеш от куршума на бандита? Това е само личен предразсъдък!
Човек би потръпнал, мислеше си, ако види птица да къса перата от крилата на малкото си и да го избутва от гнездото, за да се бори за оцеляване — и все пак именно това правеше с децата си.

Въоръжено единствено с безсмислени фрази, това момче беше хвърлено в битка за съществуване, беше търсило опипом, куцайки, пътя си с обречено усилие, беше изкрещяло възмутения си, объркан протест — и беше загинало при първия си опит да се вдигне на подрязаните си криле.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“-Госпожице Тагарт, знаете ли какъв е отличителният белег на второкачествения човек? Обида от достиженията на друг човек. Тия докачливи посредствени типове, които седят и треперят да не би нечия друга работа да се окаже по-велика от тяхната, те нямат и представа за самотата, която настъпва, щом стигнеш върха. Самотата да не срещнеш свой равен - ум, който да уважаваш и достижение, на което да се възхитиш.... Те нямат начин да разберат какво е чувството, когато си заобиколен само от низшестоящи. Омраза? Не, не е омраза, а отегчение - ужасно, безнадеждно, изцеждащо, парализиращо отегчение.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"