Гергана Георгиева

“[...] има самотници, отшелници, скитници, отхвърлени, шамани, ексцентрици, които са сред най-щастливите същества. [...] Винаги ще се съмнявам в този, който казва "ние", когато изпитва наслада. Без самота, без усещане за времето, без страстта на тишината, без възбудата и въздържанието на цялото тяло, без треперенето от страх, без скитането из нещо сенчесто и невидимо, без спомен за животинското, без меланхолия, особено без меланхолия, няма радост.”
― Pascal Quignard

“...we are of a broad, Karamazovian nature--and this is what I am driving at--capable of containing all possible opposites and of contemplating both abysses at once, the abyss above us, an abyss of lofty ideals, and the abyss beneath us, and abyss of the lowest and foulest degradation.”
― Fyodor Dostoyevsky, The Brothers Karamazov

“So simply to look on anything, such as a mountain, with the love that penetrates to its essence, is to widen the domain of being in the vastness of non-being. Man has no other reason for his existence.”
― Nan Shepherd, The Living Mountain

“Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!”
― Димчо Дебелянов, Стихотворения