Martina

“Един ден си забраних да се извинявам за неща, които не само че никого не нараняват, но и на друг не влизат в работата. Побеляването на косата ми, гражданското ми състояние, празната кесия, античният модел телефон и изборът ми на какво да се радвам не подлежат на ничий пряк или косвен контрол. Няма кой да ми попречи да се обичам. Понякога работя по толкова часове, колкото се наложи - 21 например. Цяла нощ, периодично заспивам върху клавиатурата. Понякога обаче се вдигам и отивам на кино по обяд. Е, и? На мен ми е добре, сенките под очите са мои, когато се сецна, боли моят кръст. Животът ми е посветен на това да се занимавам с любов с неща, които ме радват, и да отстранявам пречките от пътя към тях за себе си и другите. Не злословя, не завиждам, не се налагам, не се меря с никого. Колкото мога, толкова правя, това ми е мярката. Обичам да се възхищавам, любознателна съм, научих, че светът е пълен с новости, а животът е много къс - пълня си времето с обич, да не съм луда да правя друго?”
― Neva Micheva, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Върху масата се търкаляха струпани
моите тлъсти учебници.
Трябваше да се учи за утре,
а аз исках да уча тебе.”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“Ружа плъзна ръката си край стената, в това време някой извика асансьора, той полетя, и в тъмното изведнъж бликна светлина като огромен конус. Светна електрическата крушка, сложена в телен намордник на тавана, за да не я крадят заселниците в блока. Колективно всички имаха засилено чувство към обществената собственост, но по единично го проявяваха най-своеобразно.”
― Васил Акьов, Любовен джаз

“– Извинете, като че ли говоря малко безредно. То е, защото се вълнувам. Но и вие сте лекар, ще ме разберете и така. И сега има толкова опити, толкова методи за борба с тия зловещи образувания. Не само хирургичните. Да речем, хипертермията – лечение­то с висока температура на тялото. При 40° С за десет дни всички ракови клетки загиват. Описани са случаи за изчезване на тумор след тежки пристъпи на малария. От морските краставици – холотуриите, произвеждаме и ние холотурин, а от морския червей бонелия – бонелин. Други правим от миди, морски таралежи и звезди. Но във всички случаи крайната победа ще се определи от засиления имуни­тет. Злокачествени клетки се образуват и у младите организми, обаче имунната система веднага ги унищожава. Всеки момент в човешкото тяло пъплят десетина милиона мутантни клетки, вероятни бъдещи огнища на рак, ала невидимата стража ги обезврежда. В повечето случаи тя ги потиска и у възрастните хора. При аутопсии на стар­ци, починали от други причини, са откривани загаснали туморни огнища. Наистина днес е малко по-зле. Имунният ни механизъм е отслабнал от „безработицата“ си. Хигиената и всевъзможните лекарства не му позволяват да се развие напълно. При това е и объркан от множеството антигени в замърсената околна среда.”
― Петър Бобев, Зъбатите демони