Martina

“Един ден си забраних да се извинявам за неща, които не само че никого не нараняват, но и на друг не влизат в работата. Побеляването на косата ми, гражданското ми състояние, празната кесия, античният модел телефон и изборът ми на какво да се радвам не подлежат на ничий пряк или косвен контрол. Няма кой да ми попречи да се обичам. Понякога работя по толкова часове, колкото се наложи - 21 например. Цяла нощ, периодично заспивам върху клавиатурата. Понякога обаче се вдигам и отивам на кино по обяд. Е, и? На мен ми е добре, сенките под очите са мои, когато се сецна, боли моят кръст. Животът ми е посветен на това да се занимавам с любов с неща, които ме радват, и да отстранявам пречките от пътя към тях за себе си и другите. Не злословя, не завиждам, не се налагам, не се меря с никого. Колкото мога, толкова правя, това ми е мярката. Обичам да се възхищавам, любознателна съм, научих, че светът е пълен с новости, а животът е много къс - пълня си времето с обич, да не съм луда да правя друго?”
― Neva Micheva, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Ружа плъзна ръката си край стената, в това време някой извика асансьора, той полетя, и в тъмното изведнъж бликна светлина като огромен конус. Светна електрическата крушка, сложена в телен намордник на тавана, за да не я крадят заселниците в блока. Колективно всички имаха засилено чувство към обществената собственост, но по единично го проявяваха най-своеобразно.”
― Васил Акьов, Любовен джаз

“It was the worst non-break-up ever in the history of imaginary relationships with a man who didn't even know I existed.”
― Mariana Zapata, Kulti

“Съчувствието е прекрасно нещо. Човек изпитва съчувствие, като види смачкана гъсеница. Извисяващо преживяване. Човек може да му се отдаде и да го разпръсне около себе си - все едно, че си отпуска колана. Няма защо да си стяга корема, сърцето или духа, когато е обзет от съчувствие. Трябва само да погледне надолу. Толкова е лесно. Като гледате нагоре, ви заболява вратът. Съчувствието е най-голямата добродетел. То оправдава страданието. По света трябва да има страдание, иначе как можем да сме добродетелни и да изпитваме съчувствие?... О, то има своя противоположност - но тя е толкова трудна и завладяваща... Възхищението, г-жо Джоунс, възхищението. Но то изисква много повече от отпускане на колан... Затова казвам, че всеки, когото не сме в състояние да съжалим, е покварен. Като Хауърд Роук.”
― Айн Ранд "Изворът"