Martina

“Съчувствието е прекрасно нещо. Човек изпитва съчувствие, като види смачкана гъсеница. Извисяващо преживяване. Човек може да му се отдаде и да го разпръсне около себе си - все едно, че си отпуска колана. Няма защо да си стяга корема, сърцето или духа, когато е обзет от съчувствие. Трябва само да погледне надолу. Толкова е лесно. Като гледате нагоре, ви заболява вратът. Съчувствието е най-голямата добродетел. То оправдава страданието. По света трябва да има страдание, иначе как можем да сме добродетелни и да изпитваме съчувствие?... О, то има своя противоположност - но тя е толкова трудна и завладяваща... Възхищението, г-жо Джоунс, възхищението. Но то изисква много повече от отпускане на колан... Затова казвам, че всеки, когото не сме в състояние да съжалим, е покварен. Като Хауърд Роук.”
― Айн Ранд "Изворът"

“Върху масата се търкаляха струпани
моите тлъсти учебници.
Трябваше да се учи за утре,
а аз исках да уча тебе.”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“– Извинете, като че ли говоря малко безредно. То е, защото се вълнувам. Но и вие сте лекар, ще ме разберете и така. И сега има толкова опити, толкова методи за борба с тия зловещи образувания. Не само хирургичните. Да речем, хипертермията – лечение­то с висока температура на тялото. При 40° С за десет дни всички ракови клетки загиват. Описани са случаи за изчезване на тумор след тежки пристъпи на малария. От морските краставици – холотуриите, произвеждаме и ние холотурин, а от морския червей бонелия – бонелин. Други правим от миди, морски таралежи и звезди. Но във всички случаи крайната победа ще се определи от засиления имуни­тет. Злокачествени клетки се образуват и у младите организми, обаче имунната система веднага ги унищожава. Всеки момент в човешкото тяло пъплят десетина милиона мутантни клетки, вероятни бъдещи огнища на рак, ала невидимата стража ги обезврежда. В повечето случаи тя ги потиска и у възрастните хора. При аутопсии на стар­ци, починали от други причини, са откривани загаснали туморни огнища. Наистина днес е малко по-зле. Имунният ни механизъм е отслабнал от „безработицата“ си. Хигиената и всевъзможните лекарства не му позволяват да се развие напълно. При това е и объркан от множеството антигени в замърсената околна среда.”
― Петър Бобев, Зъбатите демони

“Shazi,

I prefer the color blue to any other. The scent of lilacs in your hair is a source of constant torment. I despise figs. Lastly, I will never forget, all the days of my life, the memories of last night—
For nothing, not the sun, not the rain, not even the brightest star in the darkest sky, could begin to compare to the wonder of you.

Khalid.”
― Renee Ahdieh, The Wrath and the Dawn