Desislava Ilieva

“Hair the color of lemons,'" Rudy read. His fingers touched the words. "You told him about me?"

At first, Liesel could not talk. Perhaps it was the sudden bumpiness of love she felt for him. Or had she always loved him? It's likely. Restricted as she was from speaking, she wanted him to kiss her. She wanted him to drag her hand across and pull her over. It didn't matter where. Her mouth, her neck, her cheek. Her skin was empty for it, waiting.

Years ago, when they'd raced on a muddy field, Rudy was a hastily assembled set of bones, with a jagged, rocky smile. In the trees this afternoon, he was a giver of bread and teddy bears. He was a triple Hitler Youth athletics champion. He was her best friend. And he was a month from his death.

Of course I told him about you," Liesel said.”
― Markus Zusak, The Book Thief

“- Слушай, Лио, ще ти кажа къде ти е грешката... ти просто си забравил, че ще дойде час, ще дойде ден, в който всички ние ще трябва да излезем от това нещо [Машина на щастието] и да се върнем отново към мръсните чинии и разхвърляните легла. Докато си вътре в машината, залезът трае вечно, въздухът е наситен с ухания, времето е топло. Всичко, което не искаш да свърши, не свършва. Но навънка децата чакат да им поднесеш обяда, ризите – да им зашиеш скъсаното копче. И после – нека си го признаем, Лио, човек не иска вечно да съзерцава залеза. Кой желае един залез да трае дълго? Кой иска все да е топло? Кой иска въздухът непрестанно да благоухае? След време човек престава да го забелязва. По-приятно е залезът да трае една, до две минути. След това искаш да стане нещо друго. Разбираш ли, такъв е човекът, Лио. Как си могъл да забравиш това?”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine

“- Том – обади се Дъглас, - искам да ми обещаеш само едно, може ли?
- Може. Какво?
- Нищо, че си ми брат, и нищо, че по някой път ме е яд на тебе – обещаваш ли никога да не ме изоставяш?
- Искаш да кажеш, че вече ще ми даваш да идвам с теб и другите, като тръгвате нанякъде, така ли?
- Ами... да... дори и това. Но най-вече искам да кажа да не ме изоставяш изобщо, разбираш ли? Да не те сгазва кола и да не падаш в пропасти.
- А, няма разбира се! Ти мене за какъв ме смяташ?”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine

“Винаги съм вярвала, че истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае.”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine