Desislava Ilieva

“The truth will set you free, but first it will piss you off.”
― Joe Klaas, The Twelve Steps to Happiness: A Practical Handbook for Understanding and Working the Twelve Step Programs for Alcoholism, Codependency, Eating Disorders, and Other Addictions

“Hair the color of lemons,'" Rudy read. His fingers touched the words. "You told him about me?"

At first, Liesel could not talk. Perhaps it was the sudden bumpiness of love she felt for him. Or had she always loved him? It's likely. Restricted as she was from speaking, she wanted him to kiss her. She wanted him to drag her hand across and pull her over. It didn't matter where. Her mouth, her neck, her cheek. Her skin was empty for it, waiting.

Years ago, when they'd raced on a muddy field, Rudy was a hastily assembled set of bones, with a jagged, rocky smile. In the trees this afternoon, he was a giver of bread and teddy bears. He was a triple Hitler Youth athletics champion. He was her best friend. And he was a month from his death.

Of course I told him about you," Liesel said.”
― Markus Zusak, The Book Thief

“- Е? – Мис Лумис започна да налива чая. – За да подхванем разговора, бих искала да чуя какво мислите за света.
- За света аз не зная нищо.
- Началото на мъдростта, както се казва. Когато е на седемнайсет, човек знае всичко. На двайсет и седем, ако все още знае всичко, значи все още е на седемнайсет.”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine

“- Слушай, Лио, ще ти кажа къде ти е грешката... ти просто си забравил, че ще дойде час, ще дойде ден, в който всички ние ще трябва да излезем от това нещо [Машина на щастието] и да се върнем отново към мръсните чинии и разхвърляните легла. Докато си вътре в машината, залезът трае вечно, въздухът е наситен с ухания, времето е топло. Всичко, което не искаш да свърши, не свършва. Но навънка децата чакат да им поднесеш обяда, ризите – да им зашиеш скъсаното копче. И после – нека си го признаем, Лио, човек не иска вечно да съзерцава залеза. Кой желае един залез да трае дълго? Кой иска все да е топло? Кой иска въздухът непрестанно да благоухае? След време човек престава да го забелязва. По-приятно е залезът да трае една, до две минути. След това искаш да стане нещо друго. Разбираш ли, такъв е човекът, Лио. Как си могъл да забравиш това?”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine