Status Updates From Summer Morning, Summer Night

Когато лятото умира, винаги излиза бурен вятър и вдига вой до небето.

- Що за стока е любовта?
- Стока. Ако питаш мен, тя е нещо като смазочно масло. Намалява триенето. Толкова много лакти има за ръгане в този свят и толкова много крака за тъпкане (...) - че трябва да си кръстен с онова първокласно миро, любовта, иначе няма да стигнеш доникъде. Спирачките ти ще се скапят още след първата миля.

- Ще ми се и аз да светех така.
- Че ти светиш, момко, светиш. Всички ние светим на моменти. Поетите твърдят, че любовта грее с чиста светлина.

Важно е възможно най-рано да проумееш разликата между истинския свят и света, какъвто ти би го искал. Разликата между представата за света, която н някои хора искат да ни внушат, и света, какъвто е в действителност. (...) Просто да бъдеш човек, който гледа света право в очите и го вижда. След като приемеш, че злото е неразделна част от човешката природа, ще се справяш с него по-добре.

Когато спреш да опознаваш света, спираш да обичаш, а когато спреш да обичаш, вече не живееш, а когато не живееш, по-добре да си мъртъв.

Точно както голите тела на момчетата се хвърлят като бели камъчета и изплуват като коркови тапи в далечни реки, така стъпалата копнеят да се гмурнат и заплуват в летните поляни, да се освежат.

Вътре във всеки мъж, без той да подозира, съществува образ на жената в която той един ден ще се влюби. Дали е сборен образ на всички песни, които е слушал, или на всички дървета, които е видял, или на всички приятели от детството - никой не би могъл да каже. Но повечето мъже носят този образ като снимка в медальон, като камея, носят го цял живот в главата си и го изваждат рядко (...)

А и бледата светлина на лицето й, тя огряваше нещата, а не изгаряше сама в себе си, нито се захранваше сама. Не, тя хранеше другите.

Тя беше жената, която неизменно минава покрай вас, когато сенките под дъбовете и брястовете са зелени, чието лице се мени под шарената сянка, докато не събере във фокуса си всичко и всички.

Не питаш един сън дали е истински, защото попиташ ли го, се събуждаш.

Любовта е кръстница на глупостта.

“Evening, Miss Welkes.”

“Can I help you meet some new friend, tonight?”

“Yes’m.”

“I know a man named Longfellow,” she said. Or, “I know a man named Whittier

The five would tongue their food over into their cheeks, leap up, and draw out chairs for the young belles, everyone laughed until the chandelier cried with pain

There were as many facets to her as any chandelier, and if you went about it right she could be set laughing, and it was like stirring the Chinese hanging crystals in the wind on the summer night porch, all tinkling and melody. No, Miss Welkes was cobweb and dust to them, and Douglas almost died in his chair fastening his eyes upon her all through the soup and salad

And there, at the far end of the table, with her gray eyes always down to watch her hand stir her coffee with a spoon or break her gingerbread and lay on the butter, was Miss Leonora Welkes, with whom men never sat on backyard swings or walked through the town ravine on summer nights. There was Miss Leonora whose eyes watched out the window as summer couples drifted by on the darkening sidewalks night after night, an