Rokhsara’s Reviews > Лятно утро, лятна нощ > Status Update

Когато лятото умира, винаги излиза бурен вятър и вдига вой до небето.

- Ще ми се и аз да светех така.
- Че ти светиш, момко, светиш. Всички ние светим на моменти. Поетите твърдят, че любовта грее с чиста светлина.

Важно е възможно най-рано да проумееш разликата между истинския свят и света, какъвто ти би го искал. Разликата между представата за света, която н някои хора искат да ни внушат, и света, какъвто е в действителност. (...) Просто да бъдеш човек, който гледа света право в очите и го вижда. След като приемеш, че злото е неразделна част от човешката природа, ще се справяш с него по-добре.

Когато спреш да опознаваш света, спираш да обичаш, а когато спреш да обичаш, вече не живееш, а когато не живееш, по-добре да си мъртъв.

Точно както голите тела на момчетата се хвърлят като бели камъчета и изплуват като коркови тапи в далечни реки, така стъпалата копнеят да се гмурнат и заплуват в летните поляни, да се освежат.

Вътре във всеки мъж, без той да подозира, съществува образ на жената в която той един ден ще се влюби. Дали е сборен образ на всички песни, които е слушал, или на всички дървета, които е видял, или на всички приятели от детството - никой не би могъл да каже. Но повечето мъже носят този образ като снимка в медальон, като камея, носят го цял живот в главата си и го изваждат рядко (...)

А и бледата светлина на лицето й, тя огряваше нещата, а не изгаряше сама в себе си, нито се захранваше сама. Не, тя хранеше другите.

Тя беше жената, която неизменно минава покрай вас, когато сенките под дъбовете и брястовете са зелени, чието лице се мени под шарената сянка, докато не събере във фокуса си всичко и всички.

Не питаш един сън дали е истински, защото попиташ ли го, се събуждаш.

Любовта е кръстница на глупостта.