Status Updates From To the Wedding

Нещата могат да ни станат познати и без да свикнем с тях.

В продължение на два века вярвахме, че историята е нещо като магистрала, която ни води към нечувано, невиждано досега бъдеще. И сега откриваме, че сме далеч от каквато и да е магистрала, кацнали като кайри на някоя скала в мрака.

- Казват, че комунизмът е мъртъв, но ние вече сме загубили кураж.
- За да умре нещо, трябва първо да е било живо. А с комунизма случаят не е такъв.

Там горе в небесата няма нужда от естетика. Тук на земята хората търсят красивото, защото бегло им напомня за доброто. Това е единствената причина за съществуването на естетиката. Напомня ни за нещо, което вече го няма.

Тук човек усеща времето като атлет, който в продължение на месеци, години дори, се подготвя за състезание, а то продължава по-малко и от минута.

Пътят на стреличника минава през върбова горичка. Дървото, от което Орфей откъснал клонка, преди да тръгне да търси Евридика: дърво, чиято кора съдържа салицин, действащ като болкоуспокояващо, подобно на аспирина.

Такива нежни ръце често са придружени от меки коси, епидермис, чувствителен като рана, и желязна воля.

Смях на възрастен човек. Смях като наметало, преметнато през рамото на думите.

Тук между островите в Гърция морето ти напомня, че има неща, които надживяват всичко останало.

Той е като саксофонист, който държи инструмента си и го прегръща с цялото си тяло.

Песента на коса е суха. А дроздът пее, сякаш е оцелял корабокрушенец, сякаш е плувал, плувал, докато стигне отсамната страна на нощта и тъкмо е долетял до дървото, за да отърси капките от гърба си и да разгласи “Тук съм!”

Един дрозд запява в акацията. Песните на птиците повече от всичко друго ми напомнят как нещата изглеждаха преди.

Обичах да я гледам как се смее. Все едно да откриеш, че някое дърво е живо, въпреки че няма никакви листа, защото още е зима.

Чешкото национално ястие е вилици и ножове.

Слепотата е като киното: очите не са просто от двете страни на носа, а там, където историята го изисква.

Стая, в която мъж живее без жена - и мъжът, и стаята са свикнали.

Зачаках, както човек чака, преди бавно да се вдигне и да затанцува.

Когато танцуваш на ребетико, стъпваш в кръга на музиката и ритъмът е като кръгла клетка, в която танцуваш пред мъжа или цената, от чиито живот се е родила песента. Танцуваш в почит на скръбта им, която музиката изважда наяве.

*рембетис - свирач на бузуки

Между пролет-та и есента остаряваме с петдесет години.

Когато чух гласа ѝ, видях резени пъпеш, внимателно подредени в чиния. Знаех, че веднага ще го разпозная, ако го чуя отново.

От какво се нуждаят мъжете и жените на този свят - за това свирачите на бузуки могат повече да разкажат от свещениците.

“Стая, в която мъж живее без жена - и мъжът, и стаята са свикнали.”

Only just started but already in love with it