Status Updates From Старата къща под кипариса

За нашето поколение политиката остана онзи кървящ фон, на който се възприемат и осъзнават почти всички събития в живота ни.

Вкъщи го нямаше онова постъпателно двинме, онази древна поезия на свиване на гнездото, без която нито една жена не може да е щастлива съвсем.

Смехът е като лъчиста светлина.
Може би смехът е озвучена светлина?

На хората им доставя една особена наслада мисълта, че редом с обикновения, нормален живот, има и някакъв друг, таен и тайнствен, демоничен. И един вид казва на съдбата: след като си ми отнела Бога, поне не ми вземай и дявола.

Идеята за преданост на самата идея, а следователно и един на друг, беше най-човечното днешно въплъщение на нашето утрешно дело.
Идеята за преданост на самата идея, която поради липсата на други въплъщения на високи човешки страсти се развиваше у нас с трагична (за което не подозирахме), а понякога и уродлива (за което още повече не подозирахме) сила.

Савелич е чувството, което Пушкин най-много цени у хората цял живот. И обратното - предателството, коварството, измяната винаги са го карали или да бяха ужасен, или да се гърчи в собственото си отвращение.

За поета е по-добре и по-полезно, когато изобщо не го обичат, отколкото да получава само трошици любов.

Понякога нарочно опипваме с пръсти мястото, което ни боли, все едно предпочитаме сигурното знание, че болката не е изчезнала, пред смътната надежда, че вече я няма.

Капризът е сакатият призрак на властта.


Механизмът на женския каприз е същият. Усещането за недоплатеност, за недооцененост.

Приемах повишеното внимание не само като справедлива отплата за страданието, но и, помня го, имах усещането за нещо недоплатено за страданията ми и това се изразяваше в капризи, които ми доставяха мрачно удоволствие.

При абхазците в народното творчество и в народните обичаи е силно развит мотивът за превъзмогване на болката. Етичният мотив (срамът), подкрепян от естетичния пример (песен, легенда), е подпомагал за създаването на духовния подем, който отчасти е заменял съществуването на наркотични вещества в народната медицина.

Вероятно в това е разликата между талантливото и великото. Талантливото зависи от съвпадането на две настроения - на гледащия и на произведението. Великото те потапя в гладкия могъщ поток на своето настроение.

Недоизказаността е благодарната възможност да дорисуваш според своя идеал.

Очевидно в самата природа на човека е заложена склоността да извлича смисъл от хаоса и безсмислицата.

Никакви високи принципи не могат да оправдаят низостта и предателството и всяко предателство всъщност е косматата гъсеница на нищожната завист, зад каквито и принципи да се прикрива.

Способността му да преценява постъпките си рязко изоставаше от темперамента му.

Когато расте, човек забелязва, че чичовците и лелите постепенно се понижават в длъжност.

Мъките на щението биваха побеждавани от сладостта на самоотричането.

За жалост, през следващите години, пък и досега, треската ми за четене се сменя с дълги промеждутъци равнодушие към книгите.

Никога не бива да удължавате прекалено удоволствието, защото онзи, който ни го дава, също ни наблюдава.

Точно там е удоволствието - да си тръгнеш от простащината, без да се обясняваш.
Дори ми се струва, че самата сила на търпимостта ми дълго се е подхранвала с надеждата да даде на простащината да се разлисти достатъчно и да върже плод, а после внезапно да я зареже, без никакви обяснения.

Понеже знам, че като си тръгна, щ си тръгна съвсем, проявявам в отношенията си с хората прекалено голяма търпимост, което поощрява някои от тях да отглеждат в градината на търпимостта ми покълващата си простащина. Вместо да изкореня покълващата простащина или поне да я отклоня и да я оставя да расте в някаква друга посока, аз търпя дълго, което простащината възприема като награда за високото качество на растежа си.

Основно свойство на моята природа е когато си тръгвам, да си тръгвам съвсем. Това свойство е много неудобно и за мен, и за другите.

Красотата е свързана с някаква велика тайна, която не бива да се разголва.

Интересното е, че в детството, когато възприемаме женската красота като красота, това възприемане лично за мен беше придружено от някакъв срам поради рцзголеността й.
Покрай любопитството и удоволствието от красивото лице имаше още някакво недоразбрано докрай усещане - отчасти неудобство от неподготвеността на околната среда, от недостатъчната й празнична настроеност за възприемане на красотата.

Търчах зак до нас с бързина и лекота, каквито понякога се удават наяве на децата и много рядко на големите в най-щастливите им сънища.

Изражението й не беше лицемерно в прекия смисъл на думата, но беше, както сега разбирам, навлизане в привичния коловоз, рефлекторно свиване на лицевите мускули, разстилащо по лицето гладката пустиня на безнадеждността, неволно дорисуване на пейзажа на тази пустиня.