Status Updates From Писма до Ния, която не родих

Ще се засиля към рамката на леглото,
ще залитна и ще си ударя главата в нея.
За да не забравям
колко е тревожен този свят.
Светът, от който те спасих.
... и като Джими Хендрикс
ти се извинявам,
докато целувам небето…

Вече две хиляди
петстотин петдесет и седем дни
правя първите си стъпки в живота.
Обещах си - ще проходя вместо теб.

(Каква сутрин да изчезнеш, Ния)
Представям си сутринта,
в която за пръв път
щях да се протегна към ръцете ти...
От твоите ръце към моите ръце
до ръцете на баба ми, които чупят хляба…

„Да ти обърнат кръвта..."
Точно такъв план ми трябваше на мене, Ния,
справедлива биологична кауза…

разбираме, че когато тъгата расте, животът не успява да я побере.
Когато расте радостта,
животът се прибира в нея.

През останалото време - аз.
През времето, което не остана -
Ти…

“Аз бях депресия във физическата му география, той физическа география в депресията ми.”

“Всички имаха цици, само аз бях с мозък.”
*аз и без двете*:😶😶😶

🥺😢😭

„Нейната медитация е съзерцанието на нищото“

Начините да си отидеш, за разлика от начините да останеш, са безбройни.

Често чуваме "причина за смъртта",
а за живота? Няма основание.

Не е лесно да присъстваш в живота си.