Stanislava Spasova’s Reviews > Писма до Ния, която не родих > Status Update

Ще се засиля към рамката на леглото,
ще залитна и ще си ударя главата в нея.
За да не забравям
колко е тревожен този свят.
Светът, от който те спасих.
... и като Джими Хендрикс
ти се извинявам,
докато целувам небето…

Вече две хиляди
петстотин петдесет и седем дни
правя първите си стъпки в живота.
Обещах си - ще проходя вместо теб.

(Каква сутрин да изчезнеш, Ния)
Представям си сутринта,
в която за пръв път
щях да се протегна към ръцете ти...
От твоите ръце към моите ръце
до ръцете на баба ми, които чупят хляба…

разбираме, че когато тъгата расте, животът не успява да я побере.
Когато расте радостта,
животът се прибира в нея.

През останалото време - аз.
През времето, което не остана -
Ти…